Етика на ръба на трагедията: Да зовеш за смирение, но да ламтиш за ексклузивност...

10:00, 25 ное 21 / Общество 25 1989 Шрифт:
Ирина Иванова

В понеделник живота си загубиха 9 души, след пожар в дом за възрастни хора в село Рояк. Във вторник 45 души, 12 от които деца, загинаха в жестока катастрофа на автомагистрала „Струма“. А родните медии само и само да бъдат първи на всяка цена в отразяването, да бъдат ексклузивни, да се отличат и да изпъкнат, станаха като хрътки. Забравиха какъв е техният дълг - да бъдат в полза на обществото и да не му вредят. Забравиха и основната Библия на журналистиката - Етичния кодекс. 

В деня на трагичния инцидент на АМ „Струма“ всички телевизии бяха на мястото на инцидента. Това е техен дълг. Първите живи включвания отразяваха коректно бързо събраната информация. Само няколко часа по-късно обаче настана пълна истерия. Репортери и оператори напираха да стигнат колкото се може по-близо до изгорелия автобус. Излъчваха се кадри в близък план, въпреки че имаше ограничителни ленти. Детайлно се описваха телата на загиналите, като многократно се цитираха и думите на вътрешния министър Бойко Рашков - „скупчени тела като въглен“. 

Не бяха спазени основни правила - придържането към професионалната етика и да не се съобщават излишни детайли, които биха могли да имат негативен ефект върху оцелелите, близките или роднините на загиналите. Медиите не се вслушаха и в апела на органите на реда да не се снима с дронове, за да не се пречи на следствието.

Опитваха се да изкопчат колкото се може повече от инцидента с цената на всичко. Без да им мигне окото за последствията, които биха причинили на опечалените. Защото в такива ситуации за тях е по-важно да са първи, да намерят нещо по-шокиращо, по-разтърсващо. Всяко жива връзка започваше с думите: „Първо при нас...“, „Първи свидетелски разказ...“, „Вижте разтърсващите кадри!“, „Опечаленото семейство с първи думи“... На всеки брифинг пък наставаше пълна какафония и надвикване, като журналистите задаваха едни и същи въпроси. 

В същото време пътни експерти заляха ефирите, за да ни обясняват какви може да са евентуалните причини за инцидента, още преди да са отишли на мястото и да са се запознали с обстоятелствата

Но нищо от това не бе достатъчно, за да задоволи „журналистическия глад“ за ексклузивност на директорите на медиите, на продуцентите, на редакторите, на репортерите. В деня на траур медиите изпратиха екипите си в Република Северна Македония, за да разтърсят още повече хората с емоционални репортажи с близки и роднини на загиналите. И започна едно снимане на училищата на починалите деца и обикаляне по домовете на жертвите на катастрофата. Само за да излъчат „скръбта от първо лице“. Нямаше минута мълчание за тях в национален ефир. Нямаше сдържаност при отразяването. Нямаше и съчувствие. Гонеше се сензацията. Все пак конкуренцията е голяма, постигането на висок рейтинг - трудно. 

В интернет пък започнаха да изкачат сайтове с крещящи заглавия: „Шокиращо...“, „Огнен ад на пътя...“, „Невиждана касапница...“,„Гореща информация...“, „Ужасяваща катастрофа!“, „Потресаващо“, „Гърми страшен скандал...“, „Извънредно“, „Ексклузивно...“. Обгореният автобус пък бе наричан „ковчег“. Разпространиха се и снимки на част от загиналите, от момента, в който се качват в автобуса. Както и на шофьора. 

За капак и ГЕРБ решиха да яхнат трагедията, за да си избият комплексите от загубата на изборите. С неуместния си брифинг и изливането на политически обвинения, призивите им за смирение и съпричастност звучаха гротескно. 

В такива моменти всички медийни екипи са под огромен стрес. Те обаче трябва да са наясно, че в подобни ситуации има граници, които не бива да се преминават и неща, които не са за показване. За това и Етичният кодекс посреща и изпраща години наред студентите на ФЖМК, окачен на просторната бяла стена. Нужно е обаче да вникнеш в него. 

Понякога за да си добър журналист не на всяка цена ексклузивното е печелившо. Чисто човешкият усет да знаеш кога да спреш, за да не засилваш мъката или да засегнеш достойнството на потърпевшите, са много по-важни. Както за медията, чието лице представляваш, така и за теб самия. Защото именно журналистите градят представите за света. И те трябва да са наясно за тежестта на средствата, с които боравят. Сълзите и мъката на някого не носят информационна стойност. Те само подсилват болката, която и без това е огромна. А думите понякога носят необратими последствия. 

И накрая - както журналистите, така и политиците, трябва да са наясно, че да зовеш за смирение, но да ламтиш за ексклузивност е като да не вярваш в Бог, но да палиш свещи. Накрая лъжеш само себе си. И единственият въпрос, който има истинска стойност е - Струваше ли си всичко това? 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама