Познатият тип тестови задачи със затворен отговор вкарват учениците в мисловен калъп. Така не се развива способността им да разсъждават и да достигат до задълбочено разбиране. До такова заключение стигат учители и специалисти по български език от Академия „Никола Тесла“ и платформата за грамотност „Как се пише?“.
„Поради комплексни фактори младежите все по-често срещат трудности да установяват логическата връзка между изреченията и думите в тях, да намират подходящ предлог или съюз, да ги осмислят и да вникват в тях. Обезпокоително е, че се регистрира и аграматичност при конструирането на изречения, т.е. липсва правилното за езика ни съгласуване между отделните елементи“, казват експертите.
Без тестове в индивидуалните часове и изпити в училище
Тенденциите се потвърждават от данните от състезание по български език и литература, проведено сред седмокласници от различни софийски училища с цел да се проверят наблюденията на специалистите. В изследването са включени и задачи от изпитния формат за национално външно оценяване (НВО), и такива от различен тип, които да провокират мисленето и въображението. „За съжаление ясно се забелязва все по-трудното усвояване на езика, разбирането на понятия и категории“, обяснява Доротея Николова, учител по български език и литература и журналист, цитирана от „Сега“. По думите ѝ тревожен е и фактът, че за учениците често е непосилно да извличат общи характеристики и да правят обобщения.
За да се разчупи рамката, в проучването са включени въпроси с повече от един верен отговор. Очаквано това затруднява допълнително учениците, но те споделят, че им е доста по-интересно и са успели по-дълго време да задържат вниманието си. „Заради прекаленото използване на електронни устройства и спадането на качеството на комуникацията между хората и образованието като цяло децата виждат света все по-фрагментарно, не могат да задържат вниманието си, да правят взаимовръзки и да свързват нещата в цялост“, алармират още специалистите.
Идеи
Проблемите при преподаването и усвояването на учебния материал няма да се решат с магическа пръчка, но експертите са убедени, че има конкретни стъпки, които може да се предприемат. На първо място, трябва да се осъзнае дълбочината на проблема, както и необходимостта от съвместна работа между родителите, учителите и институциите.
Д-р Павлина Върбанова от онлайн платформата „Как се пише?“ и автор на учебници по български език за средните училища смята, че при бъдещи промени в изпитните формати на националното външно оценяване в 7 и 10 клас, както и на държавния зрелостен изпит в 12 клас, би било полезно да се разнообразят задачите със затворен отговор, като част от тях се усложнят с повече верни отговори. „При решаването на сегашния тип задачи мисленето в някаква степен се схематизира. Ако обаче не знаеш колко са верните отговори, това ще те провокира да разсъждаваш по-задълбочено. Нали точно това искаме от учениците – да анализират, да преценяват, а не да налучкват“, казва тя. По думите ѝ може да се помисли и за повече задачи с отворен отговор, с които се проверяват уменията за свързване на думи в словосъчетания и на прости изречения в сложно изречение.
МОН публикува отговорите на изпита за седми и десети клас
Въпреки тежката картина, д-р Валентина Иванова, съосновател на „Академия Никола Тесла“, е убедена, че расте прекрасно поколение - будни, умни, находчиви деца. „Те имат достъп до цялото човешко знание отвъд въображението на всяко предишно поколение. Предизвикателството пред нас, техните родители и учители, е да им помогнем да се справят с трудностите и да се възползват от възможностите на времето, в което са родени“, казва тя. Иванова напомня, че зависимостта от технологиите крие опасности, а консумирането на информация не е знание. „Децата трябва да бъдат насърчавани да разчитат на собствените си знания и умения, да разсъждават задълбочено и критично, да бъдат провокирани да преоткриват света“, смята тя.
Задачи
Тревожните констатациите в изследването идват на фона на вече няколкогодишно преподаване по нови учебни програми, които влизаха постъпателно за различните класове от 2016 г. насам. Те бяха олекотени откъм многото факти, ориентирани към усвояване на ключови компетентности, бе оставено повече време за упражнения и т.н. Повечето учители обаче са категорични, че промените са били просто козметични, също както и новостите в националните външни оценявани в 4 и 7 клас и матурите в 12 клас, в които всяка година, според данни на МОН, се добавят все повече практически задачи и казуси.
Новите бъдещи управляващи вече дадоха заявка за нов преглед на учебните програми - 5 г. след пълната им промяна. Процесът обаче, както е известно, отнема много време, а може да доведе и до писане на нови учебници. Пред новата власт стои и нелеката задача да реформира изпитите с акцент върху уменията, които трябва да притежават младите хора в бъдещия им живот. В най-спешен порядък пред МОН стои задачата да определи вида на НВО-то в 7 клас. За него бе дадена нормативна възможност да стане интегриран - т.е. изпитът по български език за седмокласните да включва въпроси от хуманитарните предмети (история и др.), а този по математика - задачи от природните научни (биология, химия и т.н.). Предстои да видим дали просветният министър ще се възползва от тази опция и какво решение ще вземе - родителите вече са крайно нетърпеливи, тъй като нямат яснота върху какво трябва да се подготвят децата им догодина. Най-късно решението следва да бъде взето до края на тази година учебна година, за да могат през 2022 г. седмокласниците да планират времето си за учене.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар