„Чичо Коледа“: Банален първи опит за български коледен филм

Отново дойде онова време от годината, в което искаш, след дълга работна седмица, да се завиеш с топло одеало, да си направиш горещ шоколад и да се потопиш в коледната магия на филмите, докато навън се сипе тихо снегът. Ако си изгледал всички излезли досега коледни филми и ти е омръзнало да си пускаш всяка зима поредицата от „Сам вкъщи“ и „Хари Потър“, не е лоша идея да дадеш шанс на „Чичо Коледа“. 

Първата българска коледна комедия има интересен сюжет, който, за щастие, не включва изтърканата вече идея за коледните духове на бъдещето, настоящето и миналото на Чарлз Дикенс. Той обаче е доста неразвит, а финалът е меко казано банален. За добрия актьорски състав очакванията са големи, но не съвсем оправдани. В него личат имената на забавния Филип Аврамов (в ролята на Чичо Коледа), големия Малин Кръстев (в образа на Марин - крадлив таксиметров шофьор), пленителната Милена Аврамова (сервитьорката Милена, въвлечена в ключовата история) и талантливата Симона Халачева (младата Ирина, прикована в инвалидна количка). В главната роля е и очарователното момченце Ален Ангелов, което изиграва сирачето Гошко. Небезизвестният Ивайло Пенчев, познат на публиката с филмите „Летовници“ и „Като за последно“, пък режисира филма. 

В началото историята на Гошко, който расте в дом за сираци, те увлича. Броени дни преди Коледа, той е осиновен от новите си, заможни американски родители. И точно когато най-накрая се чувства истински щастлив при своето ново семейство, те осъзнават, че няма да могат да се справят с него, защото е прекалено палав. Хукват за Америка докато той спи и го изоставят в хотела. Тази част от филма е трогателна и е по действителен случай. Той е разказан в репортажа „(Не)осиновени“ на „bTV репортерите“, където четири българчета са осиновени от мъж и жена от Америка. Седмица по-късно обаче те ги връщат отново в дома. 

Във филма момченцето също се озовава пред заплахата отново да бъде върнато в дома за сираци. Гошко започва да търси из софийските улици осиновителите си. Съвсем ненадейно на една автобусна спирка той вижда Дядо Коледа, който за да не засегне, заради видимо младата възраст, нарича Чичо Коледа. Той обаче се оказва, че е загубил паметта си. И от тук вече започва тяхното приключение, в търсенето на дом за Гошко и разкриването на самоличността на Чичо Коледа. Към когото детето се привързва много силно.

Прекаленото продуктово позициониране, характерно за всички български филми, на моменти пренасища и дори разваля историята. А многото допълнително преплетени сюжетни линии, създават усещането за претрупаност. 

Снимка: Facebook/ Чичо Коледа

Тримата симпатични улични музиканти, които ги приютяват в изоставеното бомбоубежище, превърнали го в свой дом, имат забавни ключови изказвания, но пък леко преиграват на моменти. Заяжданките помежду им звучат твърде заучено и повърхностно. Ролята на съпричастната сервитьорка, която се опитва да им помогне в общата кауза – да сбъднат мечтата на детето поне веднъж да празнува истински рожден ден, е интересна. До края на филма обаче по никакъв начин не се усеща любовната химия между нея и Чичо Коледа. Едва на финала разбираме, че те се обичат и не могат един без друг. Което е малко странно, като се има предвид, че в истинския живот Филип Аврамов и Милена Аврамова са двойка, преживяла раздели и събирания. 

Другата любовна история между таксиметровия шофьор Марин и прикованата в инвалиден стол Ирина, определено се загатва много по-отчетливо. Техните тайни показват, че никой не е твърде добър или съвършен, което определено събира симпатии сред любителите на киното. Недоизпипан е обаче моментът, в който тя се връща в България, след операция в чужбина, благодарение на която тя не само прохожда, ами минути, след като е слязла от самолета започва да тича из софийските улици. Макар това да е просто филм, за всеки е ясно, че месеци, а понякога и години, след подобна интервенция, е непосилно за такива хора да вървят без помощни средства, камоли да тичат. Във филма се предполага, че не е минало чак толкова време от операцията и момента на завръщането ѝ.

Интересни, макар и побългарени, са моментите на срещите на Гошко и Чичо Коледа с премиера и президента. Според времето на заснемането на филма (миналата година декември месец) тогава министър-председател на България е Бойко Борисов, а държавен глава Румен Радев. Хванати са основните черти от характерите им и са представени като скечове. Намигването за техните странно-конкурентни отношения, европейците едва ли биха схванали, но пък за нас българите са до болка познати.

Що се отнася до самия финал, той е прекалено предсказуем и захаросан. Типично, като повечето романтични коледни комедии - чудесата малко преди Рождество стават реалност, всички намират сродните си души, пеят и се събират. 

Ако сложим чертата и се опитаме да си направим някакви изводи, то определено най-малкият и най-неопитен герой сякаш изпъква пред известните лица от филма. Дали е за добро или лошо, всеки сам може да си направи извода, но определено има още много какво да се желае от българската кинопродукция. 

За малко над 2 часа прожекция, накрая със сигурост не оставаш очарован, но пък не е и напълно загуба на време. Виждаш един различен прочит на побългарен коледен филм. А и знаеш, че си допринесъл със своя билет, за подпомагането на българската киноиндустрия. Към момента малко над 14 000 зрители са го гледали, което не е нито малко, нито много за български филм. 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!