Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Знаете ли, че „най-древната професия“ била узаконена в България през 1885 г.? Още след Освобождението жриците на любовта се развихрили у нас напълно легално. Така само три месеца след края на Руско-турската война на ул. „Калоян“ била регистрирана първата „фирма“ за платени удоволствия.
До 1911 г. в София имало 417 вертепа, като най-големият – Централният публичен дом, е построен при Сточна гара по идея на премиера Рачо Петров. И до днес там стои масивната му постройка, която след това е използвана за болница. В момента там се разполагат диспансер по кожно-венерически болести и столичната Бърза помощ. А най-скъпоплатеният бардак бил на „Московска“ 33, където сега се помещава Столичната община.
Първоначално публичните домове били в покрайнините на града, но шефът на тогавашната столична санитарна служба изпратил доклад, в който се посочвало, че съдържателите страдат от слаба търговия и не могат да плащат големия данък от 15 000 лв. Според тях порядъчните хора се страхували да посещават вертепите, тъй като били много далеч от града, където осветлението било лошо. И предложил те да бъдат преместени в града.
И общинарите го изиграли хитро – на публичните домове в града било забранено да се окачват фенери или други отличителни знаци, а били замаскирани зад наименованието „кафе-шантии“ (в превод от френски – „пеещо кафене“). Там всеки софиянец и всяка софиянка можели да ходят да пият, пеят и танцуват, но мъжете най-често ги посещавали само заради едно – платената любов на певиците и танцьорките. А самите „дами“ най-често са били чужденки, дошли от Австрия, Румъния, Гърция и Сърбия.
И за да не запада бизнесът, собствениците на бардаци измислили още един трик – два пъти в годината организирали шествия по улиците на София, за да покажат новите момичета. А порядъчните дами сипели по техен адрес люти клетви от балконите си. Една истинска столична дама никога не минавала по улиците с публичните домове.
Освен жените недоволни от бардаците били и членовете на Софийския хигиенен съвет, според които те били свърталище на венерически болести. Така още в началото на 20-и век се заговорило за закриването им. Идеята срещнала съпротивата на общинските съветници, които не искали толкова лесно да се откажат от тлъстите данъци, които плащали търговците на платената любов. Така вратите на публичните домове скоро хлопнали. Причина за това били и няколко случая на проститутки, починали при неизвестни обстоятелства.
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Мястото, което свързва Пенчо Славейков и Стоянка Мутафова
„Хора и улици“: Народът му вика „харзалището“, а князът – „skatingring“
„Хора и улици“: Кой Гешов е живял в историческата къща?
„Хора и улици“: Когато изгоряха 40 000 тома книги
„Хора и улици“: Един паметник между „Осанна“ и „Разпни го“
„Хора и улици“: Къде са избрани първите Мис и Мистър България?
„Хора и улици“: Софиянци са големи шегобийци
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар