Сагата с битките и скандалите в БСП се проточи твърде дълго. Ако това се бе случило през средните векове или Ренесанса, най-вероятно нейната развръзка щеше да се разиграе много по-бързо и категорично - чрез дуел. Тогава хвърлената ръкавица е означавала неустоимо предизвикателство, в което се е защитавала личната чест и достойнство между спорните страни. А отказът от участие е бил позорен и недостоен. По такъв начин са бранели своята доблест Александър Пушкин, Виктор Юго, Андрю Джаксън, Александър Дюма, Хосе Ордонез и Марсел Пруст. Пожълтелите страници на старите вестници свидетелстват, че и у нас е имало не малко дуели между писатели, общественици и политици. Сега обаче това предизвикателство не е нищо повече от поредния разиграл се фарс.
Макар да е дама, Корнелия Нинова неведнъж е показвала своята бойна готовност пред мъжете. Още помним репликата ѝ от трибуната на Народното събрание към Бойко Борисов: „Елате отвън да се разберем като мъже“. Тогава Нинова все още не бе лидер на БСП. По време на предизборната кампания през 2017 г. тя отново го предизвиква с думите: „Не се притеснявайте, че съм жена, г-н Борисов. Отдавна чакам да се разберем като мъже“. По думите ѝ отказът му е показал „страх, че не е подготвен да се яви сам в пряк двубой“.
С подобна самоувереност тя хвърли своята ръкавица пред членовете на левицата и ноември месец, след „катастрофалните“ (по нейни думи) резултати на партията от последните парламентарни избори. Малко по-късно на висок глас даде заявка за готовността си да се бори отново за своето достойнство и лидерско място. „Ключовото тук е да има пряк избор, а не промяна в устава и конгреса да избира председател“, изтъкна тя. Крум Зарков прие ръкавицата и подкрепи условието.
Нинова се бетонира: Конгресът на БСП не прие оставката ѝ
В събота обаче именно мъжкото момиче успя да осуети дуела и да се скрие зад подписите на част от делегатите на конгреса. Според устава на столетницата се очакваше тогава да бъде приета нейната оставка и да се гласува провеждането на нови вътрешни избори. Те да дадат необходимата възможност на останалите кандидати да излязат в пряка битка срещу нея, а това да утвърди и легитимността на новоизбрания лидер. Такава развръзка обаче така и не се случи. Причината - делегатите просто решиха „да не констатират“ оставката на Нинова. Това на практика означава, че конгресът отказва да уважи заявеното вече от нея решение да се оттегли и я бетонира на председателското място за още две години - до 2024 г., когато изтича нейният мандат. Макар да е в разрез с установените правила. А тя дори не възрази и не понечи да поиска дуелът да се състои и изиграе докрай. Въпреки че след серията от пагубни резултати на изборите заяви: „Поемам цялата отговорност, не обвинявам никого. Вината е само моя“.
Вместо това в едночасов монолог по време на конгреса Нинова хвърли вината върху пандемията от коронавируса (нищо, че между април и юли имаше спад на заразените), машинния вот (за чието налагане се бореше със зъби и нокти, а сега иска да се преосмисли) и вътрешнопартийните премеждия. Само дето ретроградния Меркурий забрави. Но нито дума не отрони за това, че не се е справила и е довела партията до най-ниския ѝ резултат. Не спомена и за това, че именно заради нея левицата се разкъсва, а и тя самата изгони видни членове. Премълча и факта, че създалото се напрежение между „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2 е благодарение на нея. Защото между двата тура на президентските избори отказа да призове да се гласува за Румен Радев и Илияна Йотова. Макар издигането му за държавен глава да е единствената победа на БСП, откакто Корнелия Нинова е лидер. А Йотова да е дългогодишен и уважаван член на столетницата.
Видяхме и за пореден път неуважението на „партията, която даде старт на политическата кариера на президента“. Това си пролича от назначаването на конгреса на същата дата, на която винаги се е провеждала церемонията по встъпването в длъжност на държавния глава. Нещо, което няма как да не са забелязали. Още по-малко пък от заместник-председателя на Народното събрание Кристиан Вигенин, който твърди, че „в нито един момент не са се сетили, че датата ще съвпадне“. Жалкото е обаче, че след като са „осъзнали“ отново не са предприели нищо. Дори в самия ден. А Нинова все така мълчеше и по този въпрос.
Конгресът пък услужливо си затвори очите за реалните проблеми на партията и с охота прие твърдението ѝ за „значителния успех“, че се е внедрила към новосформираното правителство. Както и, че от статукво, са станали „желан партньор за промяна“. Нищо, че зад това стои проста парламентарна математика, както ѝ напомни Зарков. А зад бурните овации от страна на част от подкрепящите я съпартийци стои лукавото очакване за уреждането на държавни постове и места в листите на местните избори догодина. При които общинските листи и кандидатите за кметове ще бъдат одобрявани именно от ръководството. Въпросът обаче е какво ще се случи с тях, с Нинова и с партията, при евентуален неуспех на кабинета „Петков“ или пореден изборен крах на местния вот през 2023 г.
Политолозите Страхил Делийски и Андрей Райчев предричат, че тогава лидерът на социалистите ще бъде обречен на падение, а партията на смърт. Зародиха се и прогнози за нова лява партия. Подобна заявка направи и бившият председател на БСП Михаил Миков, който напусна партията след конгреса ѝ. Такива обаче вече има и никоя не успя да се наложи („Евролевицата“, АБВ, „Движение 21“, „Нормална държава“ и Жан-Виденовата „Лява алтернатива“). Много нейни критици пък я обвиниха, че е превърнала БСП от демократична в „лидерска партия“. Вероятно зад това се крие и страхът ѝ да не последва съдбата на предходните председатели, които малко след като са изместени от този пост се разделят и с партията.
С поведението си Корнелия Нинова наистина успя да наложи себе си на съпартийците си. Нещо повече, тя дори неусетно започва да се превръща в най-големия си враг - Бойко Борисов, който така кораво се бе вкопчил във властта. И който така и не си подаде оставката след провала на ГЕРБ на изборите.
А можеше всичко да се реши по един честен и достоен начин - чрез дуел. Макар и словесен. Но все пак с ясни правила, равни за всички, борещи се за честта и достойнството си. Сега обаче Корнелия Нинова вярва, че е облякла новите си одежди на промяната. Нейните съпартийци пък ѝ се възхищават само и само да не ги сметне за глупави или недостойни. Може би вътре в себе си всички знаят каква е истината, но не смеят да ѝ дадат гласност и покорно превръщат БСП в архаична партия. Дано да не е прекалено късно събуждането им и осъзнаването, че червената царица е гола. Защото тогава вече може и да няма такава партия…
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар