Тази година на 1 февруари се навършиха 140 години от рождението на великия български художник Владимир Димитров - Майстора. Неговият неповтрим замах с четките, нюх към цветове и композициите спират дъха на поколения наред хора по света. Творбите му се изучават детайлно от всички художествени училища, институти, академии и университети. И то съвсем заслужено. Усетът му да пресъздава в битова композиция тежкото ежедневие на трудещите се селяни или смелостта на български войници, изваждайки на показ техните души, чувства и емоции, е всепризнат от всички. Именно защото ги представя такива, каквито са. Без излишен кич, хипербола или преднамереност.
Той е истински ценител на женската красота, за което свидетелстват неговите картини на изящни кюстендилски - „Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“, „Мома с ябълки“, „Селско момиче сред макове“ и др.
За годишнината на Майстора, която се очаква да бъде събитието на 2022 година, вече няколко галерии се подготвят от месеци. Една от тях е в Кюстендил, където той дълги години е творил и за която вече ви разказахме. Там, ще бъдат експонирани непоказвани досега негови произведения.
Но една нестандартна изложба на твореца Михаил Вучков в София разбуни духовете в последните дни и предизвика полярни реакции и коментари в социалните мрежи. Причината - Вучков пресъздава красивите българки от картините на Майстора, но с помощта на фотографията и чрез образите на мъже, смятащи себе си за жени.
Изложбата се казва „Другите българки“, а на нея ще бъде излъчен и документален филм „България в транс“, който засяга историите на транссексуалните „модели“, взели участие в изложбата. За този проект Национален фонд „Култура“ е дал 10 000 лв., след като е минал през техническа и експертна комисия. Той е финансиран и от фондацията „Сингъл степ“ и от филантропа Георги Балинов.
Авторът на изложбата твърди, че се е вдъхновил от „личните истории на група транссексуални момичета в България“ и затова е решил да ги пресъздаде чрез картините на Майстора. За него българките от творбите на прочутия художник са подчинени на патриархалните порядки, чиято маргинализация тогава е сходна с тази на транссексуланите днес. А тяхната общност „обогатява обществото ни“. Той споделя в интервюта и че е държал лицата от изложбата му да бъдат от дискриминирани общности и в процеса на работата си е осъзнал, че транссексуалното общество е най-дискриминираната общност у нас. Именно затова т. нар. „фотографски възстановки“ имали за цел да покажат, че „представителите на транссексуалното общество се чувстват в България така, както една жена в едно силно патриархално общество“.
Много хора обаче изразиха своето възмущение в социалните мрежи, като нарекоха този проект „подмяна на изкуството“ и „гавра с изкуството“.
Симеон Василев, който е член и председател на комисията към Национален фонд „Култура“, е и един от основателите на организацията „Rainbow Hub“, която защитава правата на ЛГБТИ общността. Василев е сред одобрилите този проект и твърди, че той е бил оценен като изцяло отговарящ на критериите на социално ангажирани изкуства.
Относно определянето на стойността на такъв проект, Василев заяви, че фактът, че вече се говори за него определя, че той е достигнал публичност, която е много ценна за един такъв проект. „Тук нямаме подмяна на изкуството. Една картина като Мона Лиза е разглеждана и прерисувана в различни форми, затова това е обогатяване на изкуството. Разглеждане на изкуството от съвременна гледна точка. Ние не трябва да бъдем в тези закостенели норми на „това е изкуство“ и „това не е“. Изкуството не само краси стената в хола, но то трябва да провокира, да повдига дискусия. И когато тази дискусия е свързана с кауза и обществен проблем, тогава имаме и социално ангажирано изкуство“, изтъкна той пред bTV.
На сайта на НФК не са публикувани конкретните критерии, чрез които се финансират отделните проекти. Както и колко и какви проекти се борят за държавна помощ.
Подобно превъплъщение на картините на Майстора чрез фотографски проект имаше наскоро и по повод отменения за първи път от 13 години празник на плодородието в Кюстендил. Тогава в образа на кюстендилските моми от картините на великия художник влязоха млади момичета със сходни прилики. Те държаха есени плодове и целта бе да пресъздадат красотата на българките и плодородието на земите от този край. Този проект се прие изключително позитивно от огромна част от обществото.
„Другите българки“ обаче още преди официалното си представяне на 8 март (Деня на жената), повдигна редица въпроси, но не и тези, заради които той бе създаден. А именно приемането и правата на транссексуалните в обществото. Защото хората не се изказват против този вид сексуалност и лично определяне на индивидите, а относно самия начин на представяне - чрез кич и подмяна на идеята. Неща, които са много далеч от характерния почерк на Владимир Димитров-Майстора.
След проекта на Михаил Вучков остава горчивият вкус на неискреност. Сякаш основната цел е не висотата на изкуството, а популярността и скандала. Затова е добре да се запитаме как пазим и съхраняваме родното изкуство, обвързано с нашите традиции, обреди, история и ценности през годините? Както и защо е необходимо характерните образи от изкуството на един от най-великите български художници да бъдат преиначавани? За да се печелят овации на чужд гръб и за да покажем колко сме политкоректни? И най-вече - дали Майстора щеше да е щастлив от това, което се случва с неговите картини? Защото е важно да помислим за мнението на самия автор, който е първоизточник на идеята.
Границите в модерното изкуство са необятни, но когато говорим за народното богатство и произведенията на толкова велик художник, е добре да има все пак такива. И държавните институции, които харчат парите на народа, е добре да ги спазват. В противен случай се губи значението на самото изкуство...
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар