Очевидно е, че в годините след разпада на СССР хибридната война на Русия с България, както и с цяла Европа, се ожесточава все повече. Покрай актуалните политически събития се надигнаха гласове, които припомнят миналото на българо-руските отношения. Все по-ясно става, че тези тихи в повечето случаи, но по същество враждебни действия, не са от вчера. Т.нар. хибридна война на Кремъл с Третата българска държава е факт още от Освобождението и продължава до ден днешен.
Ако обърнем поглед назад в историята и проследим линията на руските подмолни действия, ще стигнем и до времето, в което османците все още владеят нашите земи. Показателен е памфлетът преди повече от век и половина, чийто автор е Г. С. Раковски. Отпечатан е през 1861 г. в Букурещ и е със заглавие „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“. Текстът касае шетането на руски емисари тук с цел убеждаването на български семейства да напуснат родните си места. Руснаците обещават добри условия на живот в села, изоставени от татарите в Украйна. Много българи от Видинско, Белоградчишко и Ломско са недоволни от поземлените реформи на властта и се поддават на пропагандата. Преселват се, въпреки предупреждението на Раковски: „Знайте ли какво робство и какви вечни мъки ви чакат?“. Раковски се впуска в исторически обзор на българо-руските отношения, простиращ се чак до княз Светослав I Игоревич, който през Х в. опустошава България.
В годините преди Първата световна война отношенията ни с Русия са крайно изострени. В България се засилва станалата вече традиционна война между русофили и русофоби. Първите действат прикрито и заобиколно, защото официалната власт е на страната на вторите. Добро свидетелство за това е тънка книжка със статии, събрани от д-р Петър Гудев, бивш министър-председател на България, издадена през 1914 г.
Интересен е текстът на широкия социалист Иван Руневски, озаглавен с недвусмисления израз „Изнудване“. Ето какво пише авторът: „Разни славянски дружества, националистически клубове, славянски банкети и пр. и пр. правят върху ни най-нахални давления и се мъчат да направят България оръдие на Русия. То е много симтоматично, че аргумента на тези безсрамни опити за изнудване се дири и намира в интересите на целокупното славянство“. И добавя разсъждения, които касаят общите ни днес с другите европейски народи ценности. „В името на каква друга идея ще почне Русия своята борба с германизма? Идеите за свободата и културата са тъй чужди за нея...“. И завършва с патос: „Не скриваме, че ние с ужас си мислим за едно бъдеще, когато ще бъдем „обединени“ под егидата на днешна деспотическа Русия, ние се страхуваме от тези грамадни и ледени прегръдки... Те са задушили толкова народи и толкова велики синове на руския народ!“.
Следва Милан Марков, адвокат, който се прицелва в пропагандираната с години близост на двете ни държави: „Каквито и да са връзките, които биха могли да ни единят с Русия, с тъга трябва да констатираме, че днес нас дели бездна“. По-късно юристът се ожесточава: „Русия е била и си остава наш най-непримирим враг, такава е тя и за самата славянска идея, която, ако се осъществи някога, ще се осъществи без нея и въпреки нея“. Пророчеството му се сбъдва и днес повечето славянски държави са обединени в ЕС и са съюзници в НАТО.
Друг автор на статия по онова време Асен Константинов цитира френския писател и журналист Максим Дюкамп: „В политиката няма нито чувство, нито философия, нито религия; тя признава само една сила – интереса“. Константинов атакува едно от най-силните оръжия на руската пропаганда у нас: „А колкото до освобождението ни от вековното иго, никой не може да ме убеди, че трябва непременно да се подчиним безогледно на руската политика само от чувство на признателност. Когато се касае за жизнените интереси и за съществуването на България, ние трябва да бъдем преди всичко българи“.
Някой си П.Т. предупреждава: „Колко наивни са хората, които и до сега, въпреки историческата очевидност, не могат да разберат, че самостоятелна, а особено силна България, това е едно нежелателно препятствие на пътя на Русия към нейните исторически задачи“. И припомня историята: „Самостоятелна България, като политическа единица, от гледна точка на руските национални задачи, е грамадна грешка. Русия разбра това още в първите дни на Берлинския конгрес и и от тоя момент тя полага всички усилия, за да поправи тая своя грешка. „Поправлението“ се започна от самия Берлински конгрес чрез образуването на полувасалната Източна Румелия, която абсолютно никому, освен на Русия, не беше нуждна“.
По същото време С. Стефанов обвинява имперското поведение на голямата държава: „Завоевателната мания е стара историческа болест на Русия“. И напомня на забравилите: „Тя завоюваше Сибир тогава, когато цялото и европейско владение беше в състояние на анархия, в диво варварство“.
Стигаме до края на малкия сборник, в който Иван Димчев провижда бъдещето и иронизира русофилите у нас, които се тревожат: „Не, това е невъзможно! Българският народ няма да вдигне ръка срещу Русия!“. Успокоява тези нашенци, наричайки ги архируси: „Преди всичко ние сме 5 милиона, в Русия са 165. На второ място ние нямаме обща граница и ще трябва да прегазваме Румъния, за да достигнем Русия; и на трето място Черно море е и твърде дълбоко и обширно, за да може българския народ да го преплава“. Няколко реда по-късно той, вече сериозен, призовава почитателите на Русия у нас: „Открийте картите си. Когато говорите, че България не може да воюва срещу Русия знаем, вие съвсем не допускате, че България ще нападне Русия в Одеската или Киевска губерния. Вие си представяте положението така: Русия по силата на освободителските си права, ще пожелае, ей така, да стовари 2 - 3 корпуса на наша територия - по свои висши съображения, разбира се“. Авторът завършва с дълбокото убеждение, че при подобна ситуация българският народ като един ще се бие за защита на родната земя.
Последвалите събития потвърждават неговите очаквания и дори ги надхвърлят. Само две години по-късно нашата Желязна шопска дивизия тържествено марширува по улиците на превзетия от съюзническите армии Букурещ. Минават още две години от бушуващата световната война и се стига и до символичната за нас дата 3 март, когато през 1918 г. се подписва Брест-Литовския договор. Това е капитулацията на вече болшевишка Русия пред победителите от Четворния съюз (Османската империя, Австро-Унгария, Германия и България). Резултатът е, че Полша, прибалтийските страни и Финландия са трайно, а Украйна, Беларус и Кавказ – временно, освободени от властта с адрес в Москва. За съжаление, след Втората световна война отново редица държави, сред които и нашата, за пореден път изпадат в сериозна зависимост от тази власт.
Тук е добре да уточним, че националният интерес на българите е да живеем в демократична, а не в авторитарна държава. Още по-малко в страна, която е безгласен и безправен сателит на Москва, както вече се случи в периода на престъпния режим 1944-1989 г. И нека да не се „хващаме“ на евтини пропагандни трикове, задължително използвани в хибридната война, като твърдението, че Русия, която разполага с най-големия арсенал от ядрени оръжия и има непоканени войски в съседите си Грузия и Украйна, се чувства застрашена.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар