Демократичният процес сам по себе си е въпрос на осъзнато колективно дело на големи групи граждани. Освен в името на представянето на интересни четива, рубриката „Под Лупа“ съществува и в името на демократичното осъзнаване и мислене. Затова днес на фокус е книгата „Интимните неприятели на демокрацията“ на световно известния българо-френски интелектуалец Цветан Тодоров. Цветан Тодоров е роден в Царство България през 1939 г. в София. Когато е на 23 г. трайно се установява във Франция, а житейския му път приключва през 2017-та в Париж. Определя се и като българин и като французин, а по време на изключително богатата си кариера той се изгражда като философ, писател и интелектуалец, ценен както във Франция и в България, така и по света.
В едно от ценните си наследства „Интимните неприятели на демокрацията“ Цветан Тодоров анализа състоянието, проблемите и предизвикателствата пред съвременния демократичен процес. Основната опасност за демокрацията в световен план според него идва не от авторитарните тенденции и режими, а от процеси в самите демокрации, които започват да ги разяждат отвътре. Парадоксалното е, че тези опасности са възможни само благодарение на свободата, която демокрацията предоставя.
Приемайки, че основите на демокрацията са народа, свободата и прогреса, навлизането в крайности и размиването на границите на тези крайъгълни камъни създава опасност, която съдържа потенциала да разруши съвременната демокрация.
Например криворазбраният и прекомерен акцент върху народа може да се превърне в популизъм, който застрашава обществения баланс и предлага твърде опростени решения на твърде сложни проблеми. Търси бързи ползи, радикализира и разединява.
Изкривеният стремеж към свобода може да се създаде другия интимен неприятел – месианството, или иначе казано силовият износ на демокрация. Мисля, че тук няма нужда да разяснявам какъв ефект имат демократичните бомби върху възприятията на потърпевшите за натурата на демокрацията.
Третият интимен враг и може би най-ценните страници на книгата касаят по-общо казано ултралиберализмът или неолиберализмът, като крайност на стремежът към прогрес. Това модерно изкривяване на демокрацията с цел максимално оптимизиране на процесите идва с големи щети за нормалния трудещ се човек. Менажирането на цели държави и институции сякаш са корпорации от своя страна създава един от най-тежките проблеми за управлението. Неговото преодоляване е особено сложно, тъй като в него са замесени много пари, мултинационални корпорации и неравномерното разпределение на благата в едно общество.
На места вероятно няма да сте съгласни с някои непопулярни мнения на автора, но прозорливостта в разсъжденията му, дълбочината на аргументите, финесът, с който ги поднася и неподправения хуманизъм на Тодоров не са за изпускане. Цветан Тодоров е от тези светли примери, които илюстрират богатството на умовете, които носят в себе си ценностите от различни идентичности. „Интимните неприятели на демокрацията“ определено заслужава своето място в библиотеката ви.
Слушайте Политкаст в:
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар