Да не превръщаме „руснак“ в мръсна дума

„Красотата ще спаси света“.

„Без любов се живее по-леко. Но без нея няма смисъл“.

„Вдъхновението е такъв гост, който не винаги идва след първата покана“.

Чували сте тези думи. Използвате ги в ежедневието си. Публикувате ги на страницата си. Мотивирате се с тях. Вероятно знаете и имената на техните автори – Достоевски, Толстой и Чайковски. Едва ли има някой, който ще отрече, че те са в списъка с най-великите хора, родени на земята. Заедно с още много като тях – англичани, германци, французи, американци, китайци, индийци, африканци, бразилци, българи.

За войната казват, че изважда животинското у хората. Всички съчувстват на жертвата и мразят тираните. И трябва да е така. Човечеството просто не може да си позволи да загуби своята емпатия. Не трябва да си разрешаваме да спрем да съпреживяваме емоциите, чувствата и мислите на другите, да изгубим милосърдието и състраданието си. Защото това ни отличава от останалите живи същества на планетата. От животните и растенията.

И не може да наказваме цял народ заради лошия късмет да има лоши управници. Нима мразим всички германци заради Хитлер? Всички иракчани заради Саддам Хюсеин? Китайците заради Мао Дзъдун, от действията на когото са загинали повече от 70 млн. души. Белгийците заради крал Леополд II, заради когото умират над 15 млн. души, почти всички от които в африканските колонии на Белгия.

И сегашната война ще мине и премине. И Путин ще мине и премине. В света всичко ще се върне постарому. Докато в някой край на света в родилното на някоя малка болница някоя майка не роди следващия диктатор. Заради когото ще измрат милиони.

Светът не може да си позволи да анатемоса цял един народ. Не може да си позволи да превърне „руснак“ в мръсна дума. Всеки, който се е интересувал поне малко от руската култура, знае, че движещата ѝ сила е духовността. Руският човек в своята душевност е много по-малко активен и много по-творчески, отколкото човекът от Средна и Западна Европа. И това, за което действително е предназначен руският народ в хода на развитието на световната култура, няма нищо общо с това, което днес правят неговите властимащи.

Знам, че с този текст няма да променя мнението на никого, който мрази всичко руско. Но дори и в най-тъмните дни трябва да си спомняме светлината. А тя е в душата, в изкуството, в културата. В нещата, които са били преди войната и ще останат след нея. За това ще си позволя да дам само три примера защо Русия е била и винаги ще остане една от великите нации в света. И това няма нищо общо с политиката.

„Левиатан“

Когато преди години гледах филма „Левиатан“, бях сигурна, че режисьорът му или вече е умрял „случайно“, или гние в някой руски затвор. И останах приятно изненадана, когато след кратко сърчване  в гугъл, разбрах, че далеч не е така.

Това е филмът, който раздели руското общество. Едни упрекват Андрей Звягинцев, че е искал да очерни Русия, за да спечели симпатиите на западните ѝ „врагове“ и да получи „Оскар“, а други го хвалеха за смелостта да постави ребром теми като съдебния произвол, злоупотребата с власт и злополучния съюз между църквата и държавата. Според мен истината е някъде по средата. Но като цяло лентата показва безпощадно безпомощността на обикновения човек пред властта и институциите, които много руснаци изпитват на свой гръб. И това не се случва само там.

Всъщност филмът показва как обикновеният човек се препъва в системата. Сюжетът може да бъде поставен и в българската, и във всяка една друга реалност.

„Престъпление и наказание“

Има много велики руски книги, но ако искате да опознаете душата на този народ, прочетете „Престъпление и наказание“. Руснаците изключително много вярват в човешката доброта, милосърдие и справедливост. Не анатемостват и приемат, че грешките са допустими по пътя към достигането до истината и правдата. Книгата ни учи, че трябва да вярваме едновременно и в престъплението, и в наказанието, и в покаянието, и в пречистването. Защото нищо на този свят не е черно и бяло. И както ни учи Библията – за всяка грешка има прошка. Стига да се покаеш и да вярваш. Идеята е за разкъсаната от страдания човешка душа, която все пак успява да намери пътя към разкаянието и истината. И не по друг начин, а благодарение на всички добри хора около себе си. Защото само доброто има силата да изцери злото от душата.

„Лебедово езеро“

Можете ли да си представите света без „Лебедово езеро“? И аз не. И до ден-днешен най-престижните опери и балетни сцена в света поставят постановката и тя привлича милиони. Тя е основният двигател за развитието на балетното изкуство. Преди това музиката е подчинена на хореографията и изпълнява поддържаща роля. Чайковски е неудовлетворен и обръща баланса на силите, като представя сложна композиция, която доминира над хореографията. И така балетът прави своята може би най-голяма крачка по стълбичката към върха.

Кога един народ представа да бъде велик

И накрая трябва да отбележим, че ако един народ не вярва, че истината е единствено в него, ако не вярва, че единствено той е способен и призван да възкреси всички със своята истина - той тутакси престава да е велик народ и тутакси се превръща в етнографски материал, а не във велик народ. И това го е казал Достоевски между другото.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!