Шведски лекар развенчава 9 мита за проблемите с алкохола и наркотиците.
„Не е задължително човек да достигне дъното, за да бъде достатъчно мотивиран да се отърве от пристрастяването си, пише шведският „Expressen“. Съществуват достатъчно доказателства, че много хора са в състояние да прекъснат пропадането навреме.
Изучавайки зависимостите, лекарят Юар Гутерстам често е изненадан от това колко категорично някои хора говорят за проблемите с алкохола и наркотиците. По думите му има много начини да се пристрастим, както и да се избавим от пристрастяване. Но, разбира се, има някои общи знаменатели за много хора, които започват да злоупотребяват с нещо.
„Първо, със сигурност трябва да опитате дадено вещество, за да се пристрастите към него. Много от хората също така имат член на семейството със зависимост, преживели са някаква травма или тежки житейски събития, или страдат от други проблеми с психичното здраве", казва Юар Гутерстам, цитиран от БГНЕС.
Ето и деветте мита, които той развенчава за пристрастяването:
1. Младите хора все по-рано опитват алкохол и наркотици за първи път.
Не. Младите шведи например днес консумират по-малко алкохол и никотин в сравнение с предишните поколения. Употребата на други наркотици не се е увеличила в голяма степен, а средната възраст, на която се опитват тези вещества за първи път, не е намаляла.
2. Пристрастяването често е свързано с опити да се отървете сами от по-дълбоки психични проблеми.
Със сигурност се случва, но не всичко може да се обясни с него. Освен това връзките между пристрастяванията и други психични състояния са много сложни. Далеч не винаги съществува проста причинно-следствена връзка, при която първоначалният проблем е психичното заболяване, а пристрастяването е вторично.
3. Повечето хора, които опитват канабис, се пристрастяват към него.
Не. Само 10% от опиталите канабис развиват зависимост. За някои вещества тези стойности са по-високи, например за тютюна - 30-50%, а за хероина - около 25%. С други думи, повечето хора, които опитват този наркотик, нямат проблем с употребата му.
4. Всичко, което повишава нивата на допамин в мозъка, предизвиква пристрастяване.
Не. Допаминът влияе на мозъка по различни начини и нивата му постоянно се променят, независимо от това какво правим. Някои поведения - като яденето на сладкиши или гледането на порно - могат отчасти да активират същата система в мозъка като наркотиците, но това не означава, че те стават така нареченото от медиците „пристрастяван“.
5. Пристрастяването зависи почти изцяло от предишни травматични преживявания.
Не. Понякога травмата излиза на преден план и се превръща в основно обяснение за пристрастяването, както и за други проблеми, но всички изследвания показват, че тя е само една от многото причини, поради които някои хора развиват пристрастяване, а други не.
6. Наркотиците са по-опасни от алкохола.
Разбира се, има някои наркотици, които могат да бъдат пряко опасни за живота. Но от медицинска гледна точка разрешените в Швеция опиуми като алкохола и цигарите, са сред най-вредните за хората.
7. Зависимостите са автономни една от друга и стабилни.
Не. проучванията показват, че тези, които успяват да намалят употребата на наркотици, често с голям успех постепенно изоставят други вредни вещества. Вредните навици често са свързани помежду си. Ако например се въздържате от алкохол, рискът от употреба на кокаин често намалява, тъй като много хора употребяват кокаин, когато са в нетрезво състояние.
8. Целта на всяко лечение е да се спре напълно употребата на наркотици и алкохол.
Не. Целта на лечението трябва да се формулира заедно с пациента. Ново проучване показва, че често е полезно просто да се намали употребата на вредно вещество - например алкохол. Малко количество вино седмично вреди по-малко на организма (и на взаимоотношенията), отколкото голямото количество. Някои хора успяват да поддържат ниска консумация за дълги периоди от време, въпреки че мнозина препоръчват да пълен отказ от алкохола, за да се извлекат още повече ползи за здравето.
9. Работата със зависимости трябва да е много неблагодарна, защото рецидиви се случват твърде често.
Не. Прогнозата е по-добра, отколкото много хора си мислят. Пет години след лечението повече от половината от пациентите вече не страдат от сериозни зависимости. В днешно време почти цялото лечение се провежда амбулаторно, тъй като проучванията показват, че то е също толкова ефективно, колкото и в клиника. Освен това има и предимства, тъй като човекът остава в средата, в която ще живее след това.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар