Избори във Франция: Решаващата битка между Макрон и Льо Пен

09:45, 24 апр 22 / Свят 25 1220 Шрифт:
Василена Йорданова Редактор: Василена Йорданова

Франция се отправя към урните за втори път в неделя, за да гласува за своя бъдещ президент. Един срещу друг в битка за поста се изправят Еманюел Макрон - президент на страната от 14 май 2017 г. насам, и Марин Льо Пен - крайнодесен политик, дъщеря на основателя на „Национален фронт“ Жан-Мари Льо Пен.

Макрон е най-младият човек, заемал президентския пост (на 39 години), като стига до него след изключително кратка кариера във финансовия сектор и политиката.

Марин Льо Пен е евродепутат през 2004 г., преизбрана за втори мандат през 2009 г. От 2011 г. замества баща си като лидер на политическата формация, като едновременно стартира кандидат-президентската си кампания за президент на Франция, пише БГНЕС.

Кандидатпрезидентският дебат

На дългоочакваният телевизионен дебат в сряда френският президент обвини лидера на „Национален фронт“,  че е „зависима от Владимир Путин“ и неспособна да „защити френските интереси“ поради партийни заеми, взети от руска банка, близка до Кремъл. Връзките на Льо Пен с Русия бяха основна причина за критики към нея, въпреки факта, че тя осъди руската инвазия в Украйна и се опита да се дистанцира от свои минали проруски изявления. По време на дебата Льо Пен изрази своята „абсолютна солидарност и състрадание“ с Украйна и заклейми руската агресия като „недопустима”.

Льо Пен подкрепя също „стратегическото сближаване“ между НАТО и Русия. Марин Льо Пен заяви още, че ако спечели президентския вот, възнамерява да изтегли Франция от обединеното военно командване на НАТО. Освен това съперничката на Макрон изтъкна, че не иска излизането на страната от ЕС, а ще се стреми да го реформира отвътре, припомня Mediapool.

Смяната в нейната риторика пък даде добър шанс на Макрон да я обвини, че е променила позицията си противно на „историческите разбирания“ на нейната партия за Русия. Президентът стигна дотам, че направи връзка между отказа на Льо Пен да осъди анексирането на Крим през 2014 г. и успеха ѝ в получаването на руски заем през 2015 г.

Льо Пен контраатакува и обвини Макрон, че е „ухажвал" руския лидер и го е поканил във Франция по време на мандата му, но Путин не дошъл. Льо Пен обвини Макрон, че въплъщава модела за свободна търговия на ЕС.

Прогнозите

Според анализатори процентът на въздържалите се от гласуване може да достигне 25-30%, особено сред левите избиратели, които са недоволни от про-бизнес програмата на Макрон и плановете му да изтегли възрастта за пенсиониране от 62 на 65 години. През този уикенд голяма част от страната ще бъде в разгара на пролетната ваканция, което увеличава шансовете много избиратели да не гласуват - и ще допринесе за допълнителен риск за крайния резултат.

Избирателната активност на първия тур беше едва 74%, което означава, че един от всеки четирима имащи право на глас е останал вкъщи - група, която и двамата кандидати се стремят да мотивират.

Крайнодесният лидер Жан-Люк Меленшон, който на първия тур на 10 април завърши на трето място, категорично отказа да призове милионите си последователи да блокират Льо Пен, като гласуват за бившия инвестиционен банкер. Лидерите на Германия, Португалия и Испания обаче призоваха гражданите на Франция да подкрепят центристкия президент.

Дебатът между двамата съперници в сряда изглежда няма да промени инерцията им в социологическите проучвания, като според повечето от тях намеренията да гласуват за Макрон са 53-56% срещу 44-47% за Льо Пен. Това би бил много по-близък резултат от този през 2017 г., когато същите кандидати се изправиха един срещу друг. Тогава Макрон спечели с 66% срещу 34% - знак за анализаторите, че усилията на Льо Пен да смекчи и „демонизира“ имиджа на партията си са се отплатили сред голяма част от избирателите.

Но на избирателите се очаква да повлияят последните събития около Льо Пен. Органът на ЕС за борба с измамите ОЛАФ обвини френската крайнодясна лидерка и нейни сътрудници, че са присвоили около 600 000 евро по време мандата си като евродепутати. Според доклада Льо Пен лично е присвоила публични средства на стойност около 137 000 евро от парламента в Страсбург, когато е била евродепутат между 2004 и 2017 г.

Ако спечели, Макрон ще бъде първият френски президент, който ще бъде преизбран след Жак Ширак през 2002 г., когато бащата на Марин льо Пен, Жан-Мари, разтърси политическата върхушка, достигайки до втория тур.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама