Още преди началото на войната в Украйна руският президент Владимир Путин имаше ясно поставени цели. Една от тях бе да не допуска разширение на НАТО. С разпадането на СССР много от бившите страни от Варшавския договор се присъединяват към Алианса. А най-големият страх за Русия винаги е бил да допусне натовска заплаха до портата си. Именно затова Кремъл вярваше, че може да върне времето назад и по този начин отчасти да възстанови разпадналия се Съветски съюз. Или поне Украйна, за която винаги е смятал, че му принадлежи. Това, обаче, не само, че не се случи, а дори се оказа куршум право в крака на Путин. При това изстрелян от самия него.
Той не успя да превземе Украйна за три дни, нито за три седмици или месеца, каквито очаквания, според редица проучвания, си е бил поставил първоначално. Зверствата и щетите, които нанесе Русия на своята съседка, втрещиха света и успяха дори да пречупят Швеция и Финландия. Страни, които години наред запазваха военен и политически неутралитет, макар да са част от ЕС. Вчера и двете скандинавски държави дружно подадоха своите кандидатури за членство в НАТО.
Финландия официално каза „да“ на НАТО
Изненадата от решението им идва на фона на това, че те неведнъж са играли ролята на посредник между Западния свят и Съветския съюз. Швеция успя да запази неутралитет дори по време на двете световни войни и Студената война. Последно истински е воювала преди повече от 300 години (през 1721 г.). Финландия пък изгради добри търговски отношения с Русия в годините и дори закупи военна техника от СССР.
Анексирането на Крим от Русия, обаче, бе първата грешна стъпка, която подтикна двете държави да влязат в тясно сътрудничество със западния военен съюз. Нещо, което Путин лекомислено пренебрегна. Вторият грешен ход пък бе подценяването на Украйна. Според западни и руски разследващи журналисти, именно най-близките подчинени на руския президент са се възползвали от неговата изолация и самонадеяно са го заблудили. Така от диктатор, той се превърна в жертва. Вярвайки, че успехът му е гарантиран и че по този начин ще уплаши Финландия и Швеция да не предприемат решителната крачка към НАТО. Обратът в действията на едни от най-големите скептици в отбранителната политика на Алианса тепърва ще жъне разочарования за Русия. Защото тя вместо да изтласка НАТО по-далеч от портите си, ще се постави в ситуацията да граничи, не с четири натовски държави (Полша, Латвия, Литва и Естония), а с цели пет, ако се финализира членството на Финландия.
Украйна също развиваше партньорство с НАТО, но така и не стана член, до голяма степен защото военната ѝ техника не отговаряше на необходимите изисквания. Сега, обаче, тя е още по-далеч от членство в Алианса, защото няма как държава в състояние на фактическа война с окупирана територия да се присъедини. Въпреки това вместо да я демилитаризира, Русия постигна точно обратното - в момента цял свят изпраща модерна военна техника на Володимир Зеленски. Така Путин превърна западната си граница в най-рисковото направление за самата Русия.
И тук идва резонният въпрос - има ли пилот на борда на самолета на Путин? Защото всички тези обрати остро противоречат на поставените цели от Москва. И руският държавен глава вече не изглежда като стратег, който знае какво прави. Европа все повече се обединява, а Русия остава изолирана.
Полетът на руския държавен глава вече е доста турбулентен и дори затягането на колана няма да го спаси от започналото снишаване. А продължителното кръжене над Украйна само подклажда още повече съседките на Русия да изберат страната на Запада. Може би е крайно време Владимир Путин да се събуди и да погледне реалността с широко отворени очи. Защото от следващия му ход ще зависи дали чрез инстинкта си за самосъхранение ще поеме управлението на самолета или ще остане пасажер, за който скока с парашут може да е късна мярка.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар