Двама от всеки петима запитани по света се съгласяват в една или друга степен с мнението, че страната им се управлява според волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не се съгласяват. Малцина пък са тези, които не могат да формират мнение. Когато става дума за избори резултатите са малко по-оптимистични – около половината от участниците в изследването по света по-скоро се съгласяват или даже съвсем се съгласяват, че като цяло изборите в тяхната страна са свободни и честни, а малко над 40% не се съгласяват. Отново делът на колебаещите се е минимален (5%).
Данните от традиционното ежегодно изследване „В края на годината“ на Асоциацията „Галъп интернешънъл“ отразяват принципни настроения и макар да се влияят от конкретността на момента и от спецификите на всяка страна, позволяват да се прецени къде народите са най-благосклонни към процедурите и съдържанието на демокрацията.
Къде сме ние?
Равносметката: множеството избори през миналата година не са оставили българите с впечатлението за повече демокрация
Българите традиционно са скептични към своите управления. В равносметка за отминалия наскоро бурен период на политическа нестабилност 17% изказват съгласие с твърдението „Страната ми се управлява според волята на народа“, а 77% отговарят отрицателно.
Населението ни е по традиция сред най-критичните по отношение на демократичната природа на управлението си като цяло. В сравнение с предишната вълна на изследване нагласите по този показател по-скоро се запазват и изглеждат дори по-критични. Следващото издание на изследването – след няколко месеца – ще покаже дали 2022 г. досега е донесла промяна в тези принципни нагласи.
Големите кавички: „Коалицията се лута между „Мисията невъзможна“ и „Умирай трудно“
Що се отнася до усещането за свободни и честни избори оценката на българите изглежда е по-благосклонна, макар и отново обществото ни да е сред най-критичните. 22% от запитаните смятат, че изборите у нас са свободни и честни, а 65% са на обратното мнение. Така и по двата индикатора страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията, изразявайки неудовлетворение както от основния механизъм на представителство в демокрациите (изборите), така и от самия принципен характер на упражняването на властта у нас.
Изглежда, че недоволството от управление, което не се ръководи в достатъчна степен от волята на народа, е сравнително по-силно изразено в източните страни от ЕС, с които страната ни показва сходни резултати. Отношението към начина на провеждане на избори у нас обаче е видимо по негативно на фона на ЕС като цяло, а и на държавите от източната част на Съюза, които обикновено са с близки до нашите нагласи.
Следва все пак да се добави, че проведените три поредни парламентарни избори в нашата страна миналата година, съпроводени от неколкократни промени в Изборния кодекс вероятно са оказали допълнително влияние за негативните нагласи у нас.
Но и без политическата нестабилност в страната ни през 2021 г., Индексът на демокрацията на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ традиционно отрежда позиция на страната ни в по-скоро негативния край на скалата. Тази година 13% от българите смятат, че живеем в условия на силна демокрация, за 12% страната ни не отговаря на едно от условията за демократичност, а близо две трети намират нивото на демокрацията у нас за слабо.
Данните са част от традиционното ежегодно изследване „В края на годината“ на Асоциацията „Галъп интернешънъл“ по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 45 държави по света.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар