Винаги е имало автори, които трябва да се четат и които са значими в културно отношение. Тяхната позиция и авторитет рядко се оспорва, но дали наистина са толкова изключителни? „Стар инсайдър” прави списък на някои от най-надценяваните писатели в историята на литературата, пише БГНЕС.
Дан Браун
Дан Браун е автор на „Ангели и демони“, „Шифърът на Леонардо“, „Ад“ и други романи с главен герой Робърт Лангдън, професор по „Символика“ в Харвард. Може би ще попитате какво е символика? Тази дисциплина просто не съществува. Някои критици определят писането на Браун като „тромаво"“и изпълнено с ненужни подробности. Дори процесът на публикуване е поднесен с драматичен обрат. „Ад” е писан в охраняван бункер.
Джеймс Патерсън
Този автор на бестселъри е открил тайната на безпроблемното създаване на „книги на конвейр”. Той всъщност не ги пише. Патерсън предоставя бележките си на редакторите и съавторите си и те вършат работата вместо него, като се стремят да издадат бързо възможно най-много книги. Досега Патерсън е „написал“ повече от 200 книги.
Стендал
Стендал е един от онези автори, за които всеки се хвали, че е чел, а всъщност никой не го е чел. „О, да! „Червено и черно“, класика“. Дали обаче някой може да си спомни историята и кой може да защити възторга си от стила на автора, като се има предвид практиката му да черпи вдъхновение от четенето на Гражданския кодекс, преди да пише!
Пауло Коелю
Паулу Коелю твърди, че историята на света и нашите собствени житейски истории са написани от една и съща ръка. Той пише също, че смелостта е ключът към разбирането на езика на света. Според критиците заплетените изречения на Коелю често карат читателите да се съмняват в смисъла и значението им.
Чарлз Буковски
Буковски признава от самото начало, че винаги е писал пиян. Освен че възхвалява алкохолизма и развратния начин на живот, той представя жените просто като средство за задоволяване на сексуалните му нагони. Според литературния критик Киара Мърфи, коментирайки „Жените“ на Буковски, „суровият и интензивен език и бруталното описание на телата, характерите сексуалните действия на женските персонажи понякога са мизогинистични и обидни“. Не е изненадващо, че за мнозина Буковски е „идеалния алфа-мъжкар”, който същевременно предизвиква отвращение у много жени.
Стивън Кинг
Стивън Кинг може и да е кралят на романите на ужасите, но това не го спасява от няколко проблематични наклонности. Неговите склонност към алиенация и навикът му да придава на чернокожите си герои магически сили намират кулминацията си в образа на Джон Кофи от „Зеленият път”. Кофи, чернокож мъж с интелектуални затруднения, е представен като голямо, добро плюшено мече, което трябва да умре, за да спаси главния герой.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар