Русия имала доказателства, че Западът е замесен в „саботажа“ на „Северен поток“

Изтичането на газ в Балтийско море от тръбопроводите за Германия на „Северен поток“ изглежда са в резултат на спонсориран от държава тероризъм – заключава Руската федерация, пише Ройтерс.

Москва твърди, че разполага с доказателства, че Западът има роля за пробойните. Това казва директорът на Службата за външно разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин. Западът правел всичко по силите си да прикрие извършителите на „терористичната атака“, пише Offnews.bg.

Засега течовете са четири, те бяха открити край бреговете на Дания и Швеция.

Западът заподозря саботаж зад тях. Официален представител на ЕС заяви, че инцидентите са променили из основи характера на конфликта в Украйна. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг директно нарече случилото се „саботаж“ и обеща решителен отпор. ЕС разследва причините за течовете от „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, които се управляват от руската „Газпром“. За изграждането на тръбопроводите Русия и европейските ѝ партньори похарчиха милиарди.

„Това прилича на терористичен акт, вероятно на държавно ниво“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и добави: „Много е трудно да си представим, че подобен терористичен акт би могъл да се случи без участието на някаква държава“. По-рано Москва заяви, че течовете са на територия, която е „изцяло под контрола“ на американските разузнавателни служби.

Захарова призова разследването на ЕС да бъде „обективно“ и заяви, че Вашингтон ще трябва „да обясни“ коментара на президента Джо Байдън от февруари, че ако Русия нахлуе в Украйна, „вече няма да има Северен поток 2“. Белият дом отхвърли руските обвинения, че е отговорен за повредата на „Северен поток“ и обясни коментара на Байдън с полаганите по това време усилия да се осигури сертификат за въвеждане на „Северен поток 2“ в търговска употреба.

Все още не е ясно дали газопроводът ще може да се ползва

Течовете от газопровода „Северен поток 1“ вероятно ще бъдат преустановени в понеделник, заяви операторът на газопровода пред Ройтерс. Но говорителят на Nord Stream AG заяви, че не е възможно да се дадат прогнози за бъдещата експлоатация на газопровода, докато не се направи оценка на щетите.

Русия спря доставките по „Северен поток 1“, като заяви, че западните санкции са възпрепятствали работата му. Въпреки че при откриването на течовете нито един от двата газопровода не е доставял газ за Европа, и в двата е имало газ.

ЕС предупреди за „твърд и единен отговор“, ако има още атаки

Лидерите на ЕС ще обсъдят последиците от повредата следващата седмица на среща на върха в Прага, заяви служител на ЕС. „Това променя из основи естеството на конфликта, какъвто го видяхме досега, точно както мобилизацията ... и евентуалното анексиране“, каза той, визирайки мобилизирането на повече войски за войната от страна на Русия и очакванията на президента Владимир Путин да анексира украински региони.

Войната на Русия с Украйна и произтичащото от нея енергийно противопоставяне между Москва и Европа, което накара ЕС да се бори за намиране на алтернативни доставки на газ, ще доминират на срещата на върха на ЕС на 7 октомври.

В сряда Европейският съюз предупреди за „твърд и единен отговор“, ако има още атаки, и подчерта необходимостта от защита на енергийната си инфраструктура, но представителите на ЕС избягват да посочват директно евентуалните извършители.

Следващата седмица лидерите на ЕС ще обсъдят осмия пакет от санкции срещу Русия, който ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи. Той включва по-строги търговски ограничения, повече черни списъци и ограничение на цените на петрола за трети страни. Служител на ЕС заяви, че очаква 27-те държави от блока да договорят части от пакета санкции преди срещата на върха, като например включването на допълнителни лица в черния списък и някои от търговските ограничения по отношение на стоманата и технологиите. Други теми, като например таванът на цените на петрола или санкциите срещу банки, може да не бъдат решени преди срещата на върха, добави той. Държавите от ЕС се нуждаят от единодушие, за да наложат санкции, а унгарският министър-председател Виктор Орбан е яростен критик, заявявайки, че санкциите са „дали обратен резултат“, повишавайки цените на енергията и нанасяйки удар на европейските икономики.