От юли 2021 г. насам плавно нараства делът на българите, които не се интересуват от предизборната кампания и не търсят информация за хода ѝ в медиите (от 19% на 28%). Подобни нагласи определено се вписват в по-общата тенденция на загуба на интерес към изборите и отлив на желаещите да гласуват у нас българи (както и на желаещите да гласуват българи в чужбина, както показва вотът на 2 октомври). Тази тенденция на намаляващ интерес към медиите в предизборен период засяга, макар и в различна степен, всички тествани от „Екзакта“ медии в настоящото изследване.
Изследването на социологическата агенция „Екзакта“ за поведението на медиите по време на предизборната кампания е поръчано от Съвета за електронни медии (СЕМ). Проучването е проведено в периода 22-27 септември сред 1050 пълнолетни българи в 71 населени места по метода на интервю „лице в лице”.
Интересът към телевизията в предизборен период намалява през септември 2022 г. с 10% спрямо юли 2021 г. По-слаб е отливът на внимание от интернет за същия период – с 5% намаляват интересуващите се от интернет сайтовете и порталите на медии в предизборния период от края на септември т.г. Спрямо ноември 2021 г. с 1,6% се свива аудиторията на интернет порталите и медиите в предизборен период.
За година и половина чувствително намалява по време на предизборна кампания интересът на хората към социалните мрежи. В края на септември подобен интерес декларират 29% от българите. От социалните мрежи са се информирали 38% от българите в края на март 2021 г., 36% през юли 2021 г. и 34% през ноември 2021 г. Очевидно тече процес на постепенно свиване на влиянието на социалните мрежи като информационен източник в предизборен период у нас. Безспорно принос за това има и свръхнаситеният с избори политически календар на страната ни през последната година и половина.
С цели 13% от март 2021 г. насам намалява делът на българите, които посочват, че се информират за хода на предизборната кампания от радиото (от 29% на 16%). В сравнение с радиото, се регистрира по-малък отлив на общественото внимание от вестниците, отпечатани на хартия по време на кампания. От юли 2021 г. насам постепенно, макар и слабо намалява търсенето и ползването по време на кампания на информация от платформи за съобщения.
30% от младите българи не вярват на телевизиите
На обществената телевизия се доверяват по-често, отколкото на частните телевизии жени, хора на възраст над 50 години и жители на населените места извън столицата. Най-високи дялове доверие към обществената телевизия са регистрирани сред жителите на градовете-областни центрове, а най-ниски – сред столичани. Избирателите на БСП и на БВ по-често от останалите политически изкушени българи декларират доверието си към обществената телевизия в тази кампания.
По-голямо доверие към частните телевизии, отколкото към обществената телевизия заявяват хора на възраст под 60 години, избиратели на ГЕРБ, на ДПС и на ДБ, високообразовани и заможни респонденти, както и цели 47% от жителите на столицата (срещу едва 18% столичани, които имат по-голямо доверие към БНТ, отколкото към частните телевизии).
Най-често твърдят, че нямат доверие нито на обществената телевизия, нито на частните телевизии в предизборен период младите българи на възраст под 30 години, жителите на градовете-областни центрове и избирателите на Възраждане.
Младите не вярват и на радиата
На общественото радио се доверяват по-често, отколкото на частните радиа жени, хора на възраст над 50 години, жители на населените места извън столицата, избиратели на Български възход, на БСП и на ПП.
Сред хората, имащи по-голямо доверие на частните радиа, отколкото на общественото радио, регистрираме по-често мъже, хора на възраст между 30 и 50 години и жители на столицата (28% от тях).
Като се има предвид високият дял българи (43%), които не могат да преценят на общественото радио или на частните радиа имат по-голямо доверие в периода на предизборната кампания, то е важно да се посочи техният профил. Подобно мнение изказват най-често млади хора и представители на етническите общности у нас.
Хората до 40 години вярват на онлайн медиите
Що се отнася до това дали хората имат по-голямо доверие в традиционните медии, или в медиите, базирани изцяло в интернет, когато става дума за предизборен период, вторичният анализ на данните показва, че най-голямо доверие в традиционните медии имат хората на възраст над 50 години, както и респондентите, интервюирани в столицата и в селата (очевидно с различни аргументи).
По-голямо доверие към медиите, базирани изцяло в интернет, отколкото на традиционните медии декларират младите на възраст под 40 години, висшистите, жителите на градовете извън столицата, избирателите на ДБ, на ИТН и на „Възраждане“.
В същото време обаче, именно в настоящото изследване „Екзакта“ регистрира начало на тенденция на свиване на доверието към работата на традиционните медии в предизборна ситуация (с около 5%), като в същото време установява и това, че точно с толкова нараства през последната година доверието към медиите, базирани изцяло в интернет.
Българите искат медиите да оповестяват екзитпол-а в изборния ден
Двойно повече са българите, според които медиите трябва да могат да оповестяват междинни резултати от екзитполовете на социолозите преди края на изборния ден, в сравнение с онези, според които това не трябва да се случва (50% : 25%). Интерес към медийните информации за резултати от екзитполовете на социолозите преди края на изборния ден декларират 63% от българите.
Цялото изследване може да видите тук.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар