Наскоро открита комета ще се появи в нощното небе над нас за първи път от 50 000 години. Тя е забелязана от астрономите на 2 март 2022 г. Това се е случило с камера за широкообхватно изследване в обсерваторията Паломар в Сан Диего, Калифорния, предаде bTV.
Според НАСА кометата C/2022 E3 (ZTF) ще се доближи най-близо до Слънцето на 12 януари. Орбитата ѝ е около голямата звезда, но преминава през външните части на нашата Слънчева система. Поради това са били необходими десетки хиляди години кометата отново да се „залюлее“ покрай Земята. На 12 януари тя може да бъде забелязана от Северното полукълбо с телескоп и бинокъл. Любителите на небесното пространство трябва да гледат ниско към североизточния хоризонт точно преди полунощ.
Леденият небесен обект, който постоянно свети, докато се приближава към Слънцето, ще премине най-близо до Земята между 1 и 2 февруари. Тогава C/2022 E3 (ZTF) ще бъде на разстояние от около 42 милиона километра, посочва EarthSky. Докато кометата се приближава до Земята, тя ще може да се забележи близо до ярката звезда Поларис, наричана още Полярна звезда или Северна звезда - най-ярката в съзвездието Малка мечка. Тогава кометата ще може да бъде видяна в небето на Северното полукълбо през по-голямата част от януари, а в Южното полукълбо - в началото на февруари, посочва НАСА.
В зависимост от това колко ще нараства нейната яркост, към края на януари при тъмно небе тя може да стане видима дори с невъоръжено око. Яркостта на кометите обикновено е непредсказуема, но сегашното поведение на C/2022 E3 (ZTF) е обещаващо, коментира учен от американската космическа агенция.
Кометата се различава от звездите по ивичестите опашки от прах и енергизирани частици, както и по своята зелена кома - облак от космически прах, лед и газове, които обгръщат ядрото ѝ. Комата и ядрото образуват главата на кометата. С приближаване към Слънцето главата се увеличава, летливите вещества се затоплят и се изхвърхлят под формата на опашка.
Поради тези процеси кометата изглежда размита, когато се наблюдава през телескоп. Астрономите съветват всеки, който се надява да я види, да избере място без изкуствени светлини и да предвиди около 30 минути, за да се приспособят очите към тъмнината.
Кои другите интересни събития ще наблюдаваме на небосклона през 2023 г.?
Две пълнолуния за месец
През повечето земни години се радваме на 12 пълнолуния - по едно всеки месец. През 2023 г. те ще бъдат 13, като две от тях ще наблюдаваме през август.
Второто пълнолуние за един месец е известно като синя луна. Обикновено пълнолунието се случва на всеки 29 дни, докато повечето месеци в нашия календар продължават 30 или 31 дни. Затова на всеки 2,5 години наблюдаваме синя луна.
Лунни и слънчеви затъмнения
През 2023 г. ще има две слънчеви и две лунни затъмнения.
Пълно слънчево затъмнение очакваме на 20 април. То ще бъде видимо от Австралия, Югоизточна Азия и Антарктика. Слънчеви затъмнения има, когато Луната се движи между Слънцето и Земята и естественият ни спътник блокира голямата звезда.
На 14 октомври пък ще има пръстеновидно слънчево затъмнение за Западното полукълбо. То ще може да се наблюдава в Северна, Централна и Южна Америка.
При тези явления Луната отново преминава между Слънцето и Земята, но тогава естественият ни спътник е близо до най-отдалечената си точка от Земята. Тогава Луната изглежда по-малка от Слънцето, без да го блокира изцяло. Междувременно Слънцето създава светещ пръстен около нея.
Плусенково лунно затъмнение ще има на 5 май. То ще може да се наблюдава от Африка, Азия и Австралия. Това събитие се случва, когато луната се движи през сянката на Земята.
Частично лунно затъмнение ще може да се види и от жителите на Европа, Азия, Австралия, Африка, части от Северна Америка и голяма част от Южна Америка на 28 октомври. Частичните затъмнения се случват, когато Слънцето, Земята и Луната не се изравнят напълно и само част от Луната преминава в сянка.
Метеорни дъждове
Новата година започна с метеорния поток Квадрантиди, който достигна пика си през 4 януари. Той беше първият от 12-те метеорни потока, които се очакват през 2023 г.
Следващи ще бъдат Лиридите, които ще достигнат своя пик на 22-23 април. Те са един от най-старите известни на човечеството „звездопади“.
Метеорни дъждове ще има още на 5 и 6 май, 30 и 31 юли (два потока), на 12 и 13 август, 20 и 21 октомври, 4 и 5 ноември, 11 и 12 ноември, 17 и 18 ноември, 13 и 14 декември и 21 и 22 декември.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар