Поглед назад: "Петрова нива" преди 116 години

07:00, 17 авг 19 / Общество 25 2660 Topnovini
1
2

На 18 срещу 19 август 1903 г. в местността Петрова нива Вътрешната македоно-одринска революционна организация взима решение за обявяване на Преображенското въстание в подкрепа на избухналото в Македония Илинденско въстание. На това място е обявено новото въстание за присъединяване на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към свободна България. Революционно-демократичната власт в района просъществува 26 дни. Въстаниците наричат своята освободена земя „Странджанска комуна“. В крайна сметка бунтът е удавен в кръв. Десетки села са изгорени, избитите са хиляди. 3/4 от населението на Странджа се изселва.

Монументът при "Петрова нива", издигнат във възхвала на подвига на българите по време на Илинденско-Преображенското въстание, и до днес напомня за подвига на героите.

Петрова нива за хората от Странджанския край, за хората от Одринска Тракия, тракийските българи и за цяла България, е една национална светиня. Неслучайно се нарича „Странджанското Оборище“. Както през 1876 г. на Оборище е взето решене за Априлското въстание, така през 1903 г. 47 български мъже взимат решение Одринският революционен окръг да се присъедини към избухналото вече Илинденско въстание и то да придобие по-широк размер.

„Петрова нива“  е свързана с непобедимия възроден български дух, с националното самосъзнание на българина. След това започва освободителната борба, после идва Съединението на България, след това е Илинденско-преображенското въстание от 1903 г., после започва Балканската война, прераснала в Междусъюзническа и Първата българска.


Ролята на Георги Кондолов?

Георги Кондолов е един от най-уважаваните войводи в Странджанския край. Той е роден в странджанското село – Велика, в бедно семейство. Учи в дърводелство в Цариград, след което се връща, отваря работилница в Пловдив, но скоро след това се задомява и се преселва да живее в Бургас. Влиза във връзка с Гоце Делчев – близки приятели са. Ползвал се е с огромното доверие на Гоце Делчев, който също е бил чест гост на Бургас през 1901, 1902, 1903 г. Прави три чети. Първата е Алан-кайряшката – това е днешното село Ясна поляна, която чета е наброявала не повече от 10-15 човека. С нея обикаля странджанските села и подготвя населението за предстоящата борба. После прави още една чета и накрая третата, най-голямата, която вече е в състав от 100 човека. Към нея се присъединяват и – това е също един феномен в Странджа – „смъртните дружини“, участниците в тях са били наясно, че отиват на смърт.

В Югоизточна България паметта е жива, а местността „Петрова нива“ е много почитана.

Странджа е силно обезлюдена. Село Кондолово, което е кръстено на войводата Кондолов, наброява седем жители, а е на пътя Царево – Малко Търново. Подобна е гледката и на останалите странджански села. Въстаниците със слабото си въоръжение и малобройна численост, без да получат подкрепата на свободна България, са се били с 40-хилядна турска войска, придружена от башибозук. Унищожени са над 60 странджански села, населението е било изселено или избито.

 

 

Песента „Ясен месец“ е написана като въстанически марш от войводата и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Яни Попов. Текстът е от стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905), издадена отново през 1909 година като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто издание е поместен пълният текст на „Ясен месец“, посветен на Пано Ангелов и Никола Равашола.

 

Ясен месец веч изгрява

Ясен месец веч изгрява

над зелената гора.

В цяла Странджа роб запява

песен нова юнашка.

 

През потоци, реки, бърда,

нещо пълзи, застава

дал е Юда самодива,

или луда гидия?

Не е Юда самодива,

най е чета юнаци,

плашила за читаци.

 

Бързат, бързат да пристигнат

преди петли в Сърмашик,

да ги никой не угади

и ги подло предаде.

 

Но шпионско око мръсно

отгде ги е съзряло

тозчас тръгва и отива

на врага чета предава.

 

Денят мина мирно, техо,

дойде нощта ужасна,

аскер селото загради

и четата заварди.

 

Съмна вече над селото

изток пламна във зора,

пушка пукна, ек отекна

знак се даде за борба.

Юнаци са сал петима,

един срещу стотина.

 

Бомби трещат, куршум пищи-

цяла Странджа веч ечи,

тиранинът е уплашен,

от геройската борба.

 

Няма вече плахи роби,

има горди юнаци…

Гръм куршумен, гръм отново!

Скъпа кръв порой тече,

падна Пино, Равашола,

мрат в борбата си нова.

 

О, Сърмашик, село славно,

от юнашката борба,

о, Сърмашик, знаме ново

на тракийската свобода.

 

 

 

 

 

 

 

 

Ключови думи

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани