Паметник на отвлечените от румънците добруджанци бе открит в с. Попгригорово

15:31, 06 сеп 16 25 1251 Шрифт:

Паметна плоча на пострадалите от румънските репресии 1916-1918 година, бе открит днес в село Попгригорово. Присъстваха председателят на Общинския съвет на Община Добричка Донко Марев, зам.-областният управител Сали Феим, зам.-кмета на Общината Иван Иванов,

„Днес е празникът на Съединението, но за Добруджа това е денят, в който румънските окупатори отвлякоха и затвориха в концлагер в Молдова повече от 30 000 българи. От тях оцеляват само 8 000. Днес в добричкото село Попгригорово открихме паметник на отвлечените и убитите от румънците на този ден преди точно 100 години местни жители. Нека не забравяме миналото си, ако искаме да имаме бъдеще!”, написа в профила си във фейсбук директорът на Регионалния исторически музей – Добрич Костадин Костадинов.

Мемориалният паметник в чест на 100-годишнината от трагичното събитие е изграден от Инициативен комитет. На събитието бяха поканени родственици и съселяни на героите-мъченици от село Попгигорово, жертви на румънските жестокости в Молдова.

Тази година се навършват 100 години от насилственото откарване на хиляди добруджанци и заточването им в лагери на територията на днешна Молдова, където живеят в нечовешки условия и са принуждавани да работят като роби. Няма точна статистика за броя на жертвите, но през 20-те години на миналия век излизащият в Бабадаг вестник „Добруджа" публикува списък с 25 000 имена на отвлечени мъже, жени и деца. Но има свидетелства, че той не е пълен. Приема се, че жертвите са между 30 и 40 хиляди души от цяла Добруджа. Това е преднамерена акция на румънските власти с цел да бъде обезбългарена Южна Добруджа и да бъде откъснат от родните му места целият икономически и духовен елит. Сред отвлечените са основно са кметове, свещеници, учители, интелектуалци, търговци и земеделци. Има дори жени и деца, както и представители на други народности в Добруджа като турци и германци. От студ, глад, болести, изнурителен труд и мъчения загиват около три четвърти от интернираните. Когато през 1918 година част от отвлечените успяват да се върнат по родните места, намират къщите си ограбени и превърнати във вълчи бърлоги.