С постановката "Вампир" на ДТ "Никола Вапцаров" Благоевград тази вечер завършва ХХVІІ-тото издание на Международния фестивал Друмеви театрални празници „Нова българска драма”. Фестивалът ще бъде закрит с церемония по награждаване на отличените творци и спектакли в 21 часа. Ето какво споделиха днес на пресконференция членовете на журито.
Председателят на журито Бина Харалампиева сподели, че програмата на фестивала не е ощетена откъм заглавия и постановки, с различни гледни точки към класическата и съвременна драма.
"Видяхме много различни неща и има върху какво да дискутираме. Това е своеобразно дефиле на българския театър. То показва едно по-ясно лице, което става в българския театър.
Първото, което искам да отбележа е една ярка актьорска палитра. Много интересни млади хора, една смяна, която ще дойде. Това е много радостно за нас.
Другото са различни актьорски трактовки. Не можем да кажем, че сме равностойно задоволени от всичките интерпретации. Имахме и щастливи дни, но и такива когато възникваха много въпроси.
Това, което ми направи голямо впечатление е изключителната публика на Шумен. Шуменската публика е една от най - сериозните и взискателни театрални публики. Едновременно с това и невероятно толерантна.
Тази сцена е с отвратителна акустика. Не знам дали вие бихте могли да помогнете като изкрещите с един вопъл във вашите медии, защото този фестивал заслужава това. Тази акустика взема много голяма част от удоволствието на публиката и от възможността за истинска изява на творците. Това е един изумително добре организиран фестивал, Дияна. Илия би се гордял с това, което направи ти“, се обърна Бина Харалампиева, към зам.директора на ДКТ Дияна Христова.
Още веднъж Ириней Константинов отдаде почит към Илия Раев и каза, че "човек като него винаги ще имаме в молитвите си."
"Ще ми се всичко да обединя в една точка, в една фраза. „Благородството задължава“. Висотата, която има този фестивал задължава. Публиката е такава, защото е в град, който има своята културна история и има един фестивал на 26 години. Изумен съм от вашата публика. Бих искал такава публика да имаме и в София, в нашите театрални салони. Бях свидетел на един сериозен театрален вкус в един театрален град. Благодарен съм, че бях тук."
Театроведът Светла Бенева сподели, че този фестивал я кара да чувства, че българщината е запазена и че много от спектаклите, които очовечават са минали точно през тази сцена. "И провокативни също са минали. Фестивалът, като енергия, още от времето на Рада Спасова, експериментира. Самата Рада изигра своята последна роля в една експериментална пиеса.
Много млади успели автори са тръгнали оттук-Слава Каменова, Захари Карабашлиев, Емил Рахнев. Този формат се поддържа от хора, които имат възрожденски дух.
Затова българщината няма да загине."
Тя изрази учудване, че фестивалът не се отразява по телевизиите на високо медийно ниво.
„Мисля, че е назряло време този фестивал да бъде огласен. По търпелива публика от шуменската не съм виждала. Тя е уникална, сдържана. Това означава култура, отношение към твореца, който е на сцената.“
Димитър Димитров се върна години назад във времето, когато е бил директор на шуменския театър.
„ Аз самия живея в чужбина и се вълнувам, че този формат съществува толкова години. Фантастично е, че продължава да се развива и е едно от най-мащабните събития в този град. Този фестивал не е просто среща, а среща на духа на един народ. Много ми се иска да се видим и на стотното издание“
Вероятно тази година няма да има носител на наградата в Нова българска драма.
"Онова, което ни се представи като участници в новата българска драма показа, че ще има само едно поощрение. Няма носител на награда. По-добре е в драматургията да не бъдем снизходителни. Не сме дошли тук само да се потупваме по рамото. Тези произведения, които видяхме, се нуждаят от сериозна корекция. Всичките в някакъв смисъл бяха водени от мисълта да ни представят малко поизмислен живот. Текстове, които звучат като ескизи, като първоначално нахвърляни идеи за пиеси.
Човек трябва да има какво да сподели. Формата може да измислиш, но съдържанието трябва да е живи хора. Трябва да има огън в една драматургия, а първият, който запалва огъня е автора“, завърши Бина Харалампиева.
Добави коментар