Една емблема в спорта - Тотка Петрова на 60
09:38, 17 дек 16 / Спорт
25
938
Шрифт:
Родена на 17 декември 1956 г. в Ямбол, Тотка няма „спортни” корени, никой около нея не й говори за спорт. Едва шестгодишно, малкото момиче губи баща си. Майката трябва да отглежда сама двете си деца (Тотка има по-малък брат). Съдбата научава от малка девойката на „две и двеста”.
ПЪРВИ СТЪПКИ
През есента на 1971 година младият ямболски треньор Йордан Атанасов е привикан военен запас и състезателките му остават да тренират сами. На един ученически крос юношата Иван Хаджиев (състезател на 400 м с преп.) забелязва срамежлива девойка, застанала накрая на редичката на старта на дисциплината 1000 м. Още от старта скромното момиче полита напред. На финала Петрова е изпреварила останалите с повече от 150 м! Съдиите цъкат с език – времето й е... 3:23 минути. Това е първият официален старт на Тотка в атлетиката. Хаджиев веднага я привиква настрани и почва да я убеждава да тренира. С Галина Славова (по-късно съпруга на Йордан Атанасов) веднага пишат писмо на Атанасов, който е далече-далече. Хаджиев е настоятелен и дълго увещава Тотка. А скромната девойка се колебае ли, колебае. Има дни, в които тръгва за тренировка, стига до входа на стадиона и... се връща обратно!
Още на следващата 1972 г. Тотка се появява на състезанията в София. На турнира „Народна младеж” тя е втора на 800 м („Боляха ме надкостниците, но успях да се преборя за среброто”). На републиканското в началото на август фаворитката Галина Иванова от Стара Загора е самоуверена и почти сигурна в победата си на 800 м за девойки младша възраст. Тя води до последните 30-ина метра. Именно тук неизвестната бегачка от Ямбол Тотка Петрова я застига и, под възгласите на съотборничките си от трибуните, излиза напред, печелейки шампионската титла на 800 м с 2:18.9.... През следващата 1973-а Тотка подобрява резултатите си (2:17.7 и 4:38.4), но не може да се пребори за медалите при старшата възраст. Затова пък още през зимата на 1974 в зала „Фестивална” Петрова е шампионка на 800 м за старша възраст (2:17.0), изпреварвайки споменатата Галина Иванова с повече от 2 секунди и половина!
Тотка е шампионка на Спартакиадата на 1500 м (4:45.2) и на Балканиадата за младите във Варна остава четвърта с 4:44.9. Седмица по-късно в италианския град Павуло Тотка си прави лично – 4:37.7, твърдо заявявайки претенциите си.
ПЪРВИ ИЗЯВИ ПРИ ЖЕНИТЕ
В края на юли 1975 Тотка печели първия си медал при жените – бронзов на 800 м (2:07.8). Предния ден тя е шеста на 400 м – 56.20. През 1975 и 1976 Петрова заедно с Виолета Цветкова и Галина Славова-Атанасова и „средновикът” Христо Добрев тренират в София с националните отбори. Атанасов си остава в Ямбол да се занимава с по-малките бъдещи шампиони. „Бях им направил лични планове. Всеки от тях можеше да пробяга само 100 м от предвидения крос от 10 км. Но аз бях сигурен, че моите момичета са достатъчно съзнателни и отговорни. Затова бях спокоен, че всичко ще бъде изпълнено както трябва!” – споделя Атанасов.
През олимпийската 1976 г. Тотка започва „ударно” – още на 8-ми май тя е шеста на 800 м с 2:04.7. После на републиканското на 5 юни в проливния дъжд остава на стотни от бронза на 400 м – 54.85! Съюзният треньор Александър Паунов наблюдава подготовката на националите. Един жарък следобяд през юли 1976 г. той решава да „провери” групата на Атанасов. И остава поразен – Тотка прави 10 отсечки по 300 м в диапазона 51 – 53 секунди....
ПРОБИВЪТ
Следолимпийската 1977 е изпълнена с толкова емоции и радост! Още през зимата Тотка е на лагер в София и тренира в зала „Фестивална”. Показателите в тренировките показват значителен напредък. На турнира ФИСУ Тотка е трета на 800 м (2:04.7) и на 1500 м (4:19.4). След седмица на националното първенство в зала в серията на 800 м Светла Златева тръгва за... световен рекорд. На финала отчитат 2:01.2 – само десета от европейския рекорд на Николина Щерева! Тотка не е много далеч назад – 2:03.3! На следващия ден на финала Златева отсъства и Тотка Петрова е шампионка на България с 2:04.4!
ПЪРВИ МЕДАЛ ОТ ГОЛЯМО ПЪРВЕНСТВО
Тотка заминава за зимното първенство в Сан Себастиан със своята скрита надежда. Никой не я слага в сметките за медал, не е натоварена с очаквания и задачи! Още в ранния следобяд на първия ден (12 март) тя показва удивителна свежест в първия полуфинал. Личният й рекорд (2:02.6) озадачава съперничките. Отзад са полякинята Елжбета Католик (2:02.9) и британката Джейн Колбрук (2:03.2). Във втория полуфинал Светла Златева също се класира с 2:04.0. Финалът е на 13 март (неделя). Рускинята Светлана Стиркина дръпва напред в първите две обиколки (400 м за 57.56). Доста бързо за бягане в зала! Тотка бяга леко вдясно („Страх ме беше да не ме сбутат!”). Последни 200 м, последна обиколка! Британката Колбрук „дръпва” рязко и се откъсва.... Стиркина и Католик обаче я последват. Кръговата писта в „Паласио де Портес” е от шест коридора, позволява по-свободни маневри на финалния спринт! Последен завой. Тотка тръгва рязко и изпреварва Стиркина и Католик. Още малко, още малко.... На финала не й стига буквално метър да изпревари и Колбрук. Победителката е с 2:01.12 (изравнен европейски рекорд в зала), Тотка е втора само с 5 (!) стотни по-слабо – 2:01.17. Католик (2:01.26) и Стиркина (2:01.43) също са с лични рекорди! Светла Златева остава едва пета (2:02.17).... Мнозина се мъчат да припознаят в лицето на Тотка Петрова нейната съгражданка Тонка Петрова, мислят си, че има грешка в изписването. Но скоро разбират, че едва 20-годишната Тотка Петрова тепърва ще „свири първа цигулка” в световния елит...
УНИВЕРСИАДАТА, СВЕТОВНАТА КУПА
Летният сезон’77 е твърде отговорен за Тотка Петрова. Чакат я важни състезания. Но нали казват – апетитът идва с яденето! На полуфинала за Купата на Европа в Дъблин (01 юли) Тотка печели важни 6 точки за отбора с победата си над Кристиане Щол (ГДР) – 2:04.07. Но нашите остават трети – след ГДР и Великобритания. Трябва да се участва на Финал Б в Тринец (само седмица преди големия финал в Хелзинки на 14 август). От федерацията решават за ЧССР да замине Светла Златева, а Тотка да продължи подготовката си към по-важните стартове. На 6 август на Националния стадион „Васил Левски” Тотка Петрова за първи път „слиза” под 2-те минути на 800 – 1:58.8 в едно солово бягане (400 м 57.4, 600 м 1:27.3). На финала за Купата на Европа в Хелзинки Тотка повежда след първата обиколка и поддържа комфортен аванс. На последната права обаче Кристина Нойман-Либетрау (ГДР) започва да я настига. Буквално в „квадратите” германката излъгва нашата само с ... една стотна – 2:00.17 срещу 2:00.18 на Тотка.
Само след седмица предстои Универсиадата в София. На финала на 800 м Петрова и треньорът Атанасов уточняват тактиката Тотка да води на олимпийската шампионка и световна рекордьорка Татяна Казанкина. Петрова повежда доста бързо (57.7 и 1:26.5 на 600 м). Дали ще издържи? Казанкина почва своя щурм малко преди последната права. Публиката е на крака и изригва в радостни овации – Тотка е недостижима – 1:57.55. В последните 40 метра Казанкина изпреварва Светла Златева – 1:58.64 срещу 1:58.89 за Златева. Но няма време за почивка. На следващия ден е полуфиналът на 1500 м. Във втория Тотка тактически остава трета – 4:17.3, за да пази сили за финала. На 23 август е финалът. Тактиката е коренно различна. Знае се, че румънките налагат високо темпо от началото. Наталия Марашеску и Маричица Пуйка не трябва да бъдат оставени да се откъснат много напред... На последните 100 м Тотка тръгва на щурм и точно в последните 15 метра задминава последователно Пуйка (4:06.4) и Марашеску (4:05.8), за да триумфира с втория си „студентски” златен медал (4:05.7)...
За първата Световна купа в Дюселдорф (в началото на септември) Тотка пътува сама. „Летях сама до Мюнхен, после хванах грешен полет за Дюселдорф и багажът ми остана на баварското летище. В Дюселдорф никой не ме очакваше, едва успях да намеря хотела. Два дни почти нямаше какво да ям. Пък и Атанасов до последно не го пускаха”. 800-те метра са насрочени за 3 септември. Опитите на канадката Маки-Морели и американката Сю Латър да поведат са пресечени от Тотка, която дръпва здраво – 59.20 на 400-е метра. На отсрещната права Петрова увеличава аванса си на около десетина метра. Ще издържи ли докрай? Е, издържа и носи победата за отбора на Европа – 1:59.20. Кристина Либетрау (1:59.47) и Светлана Стиркина (1:59.72) се вдигат на щурм и съкращават аванса, но Тотка е недосегаема...
ПРИЗНАНИЕТО
След изброените успехи и победи Тотка Петрова е обявена почти единодушно за Спортист номер едно на България и на Балканите за 1977-ма в анкетите на спортните журналисти.
ОТСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ...
Големите очаквания към Тотка Петрова през 1978-ма я натоварват малко повечко. През зимата на европейското в Милано тя губи златото от Улрике Брунс (ГДР) – 2:02.5 срещу 2:02.3. Лятото идва с подобрена бързина и скоростна издържливост – нови рекорди на България на 400 м 51.82 и на.....600 м 1:23.2! А на 13 август „счупва” и рекорда ни на 1000 м – 2:33.02! На европейското на открито в Прага във финала на 800 м рускините налагат здраво темпо. Надежда Мушта-Олизаренко води на първите 400 м – 55.93, следана от Вайс (ГДР). В края на последния вираж Тотка последва по трета пътека избягалите напред Провидохина и Мушта и почти се вижда с бронза. Обаче в последните 10 метра третата рускиня Зоя Ригел се „шмугва” вляво от Тотка по втора пътека и.... Петрова губи бронза точно за две стотни – 1:56.59 срещу 1:56.57 за Ригел! Реваншът остава за бягането на 1500 м. И тук се получава един кошмарен полуфинал (Тотка е шеста с 4:07.2 и едва се класира по време). Финалът е насрочен за последния ден – 1-ви септември. Повежда Валентина Илиних (СССР) – 400 м 62.8, 800 м -2:07.7, 1000 м 2:40.0, 1200 – 3:11.6. Обаче другата рускиня Гиана Романова с един продължителен спринт се откъсва рязко и печели титлата с нов рекорд на СССР – 3:59.01. Марашеску е втора въпреки отчаяната си атака – също с национален рекорд – 3:59.77. Петрова с върховни усилия настига Илиних и... я побеждава само с три стотни - 4:00.15 (нов български рекорд). Бронзът на Тотка е единственият за България на това европейско първенство!
ДРАМАТА В АТИНА
Атанасов решава Тотка да не стартира в зала през 1979 година. През активния сезон Тотка пробва няколко турнира по Европа. В Париж на 6-ти юли тя е в комапнията на друга българка Весела Яцинска. След бурно начало (400 м 56.0, 600 м 1:25.0) Тотка се отпуска в последните 100 м, пробягвайки ги за 16.8. „Ако беше спринтирала както тя си знае (последни 100 м за около 14.0), може би световният рекорд (1:54.94) щеше да падне!” – спомня си Атанасов. Втора в Париж остава Яцинска с 1:58.9. Само четири дни по-късно в Будапеща Петрова отново е първа – 1:57.42 и спечелва огромната купа за най-добра атлетка на целия турнир на стойност 12000 унгарски форинта. Фоторепортерите се скъсват да я снимат заедно с великия Едуин Мозис... На Спартакиадата в София в края на юли Тотка записва 4:02.1 на 1500 м в едно солово бягане, следвана единствено от Яцинска (4:04.8).
Малко по-рано (на 30 юни на стадион „Васил Левски”) Тотка бяга на полуфинала за Купата на Европа. Тя дава приноса си с победата на 1500 м (4:04.9) срещу упоритата ветеранка Илеана Силай (Рум) (4:05.2). Половин час след 1500-е метра Тотка е вписана като... последен пост в щафетата 4х400 м. Заедно със Свободка Дамянова, Виолета Цветкова и Николина Щерева Тотка става автор на нов български рекорд – 3:27.87!
На финала за Купата на Европа в Торино (5 август) Тотка за кой ли път използва острия си финален спринт. Тя носи победа за България (4:03.13), вземайки заслужен реванш от Гиана Романова (4:03.38), Наталия Марашеску (4:03.74), Кристиане Щол (ГДР) (4:04.31), британката Кристине Бенинг 4:04.68, Бригите Краус (ФРГ) (4:05.15)... Петрова се движи последна до 1200-ия метър, когато тръгва на неотразим спринт (последни 300 м за 43.1). И още веднъж, около час след първото си бягане, тя трябва да участва и в щафетата 4х400 м (този път сме четвърти с 3:28.29)...
Трийсет и осмата Балканиада е в Атина от 11 до 13 август. Още в петъка (10 август) Тотка печели злато на 800 м в едно тактическо бягане (1:58.5), следвана от Николина Щерева (1:59.0). На следващия ден (11 август) са 1500-е метра. Преди старта старши треньорът на румънския отбор Николае Марашеску (съпруг на Наталия Марашеску) предупреждава Атанасов: „Подготвили сме ви изненада, Петрова няма да издържи на темпото на моите, няма да може да спринтира в „своите” последни 300 м!...”. Точно така се и оказва – Наталия и Маричица Пуйка налагат смазващо темпо. Те си преотстъпват три пъти водачеството една на друга – 400 м 61.6, 800 м 2:08.2, 1200 – 3:12.0. Ала Тотка си е Тотка – (64.7, 2:09.4, 3:13.3). Последните 300 м - за около 44 секунди! В резултат на таблото блясват цифрите 3:57.39 – нов рекорд на България и второ за всички времена, след това на Казанкина 3:56.0! Марашеску също чупи рекорда на Румъния – 3:58.2. Далеч назад е Пуйка 4:04.9... Тотка Петрова е привикана на допинг-контрол. Лично д-р Хьопке от ГДР (известен като шеф на лабораторията в митичния градец Крайше) следи за вземането на пробата. Обаче с нашето момиче не присъства никой от българската делгация – нито лекар, нито треньор, нито шеф. Тотка е спокойна, че всичко е наред. Нооо... процедурата не е спазена. Пробите на Тотка и Марашеску набързо са запечатани и прибрани. Следва няколко седмици мълчание. Никой не отронва и дума за положителни резултати. Тотка Петрова заминава (заедно с Николина Щерева, Лиляна Панайотова и Светла Божкова) за Монреал за второто си участие на на Световната купа. На 26 август Петрова пак оставя другите да водят, но този път атакува точно на камбаната (последни 400 м за 57.4). Победата на Тотка за втори път е за Европа – 4:06.47, следвана от Кристиане Щол-Вартенберг (4:06.88) и Романова (4:09.16)... И тук започват разправиите. От ГДР твърдят, че пробата на Тотка Петрова от Атина е положителна. Обаче лично президентът на ЕАА Адриан Паулен се застъпва категорично в полза на българката. В България Христо Меранзов се опитва да разнищи случая. А този случай се заплита криминално все повече и повече. Пробата на Тотка е изследвана именно в лабораторията в ГДР. И със сигурност е подменена! От нашата ДС обявяват намесата на самата ЩАЗИ! Тотка преживява много тежко обвиненията. „Идваше ми да захвърля всичко. През февруари-март 1980 продължавах тежките тренировки, но без предишния хъс, без желание. Някой път ми предстоеше крос на 20 км. Тръгвах, а в главата ми все се прокрадваше – защо да го правя, има ли смисъл?”
Най-после Тотка застава на старт!. През юли в Прага на мемориала Рошицки тя побеждава на 800 м с 2:01.8. Побеждава целия европейски елит – Фица Ловин 2:03.0, Анита Вайс 2:03.2... Четири дни по-късно в София Ваня Господинова побеждава на 1500 м 4:05.4, следвана от Тотка (4:05.8) и Яцинска (4:06.4). Обаче за Олимпиадата в Москва се тръгва с минорно настроение. „Като че ли бях обезверена. В серията на 800 финиширах трета (2:00.6). На полуфинала бяхме заедно с Весела Яцинска в първата серия. На последната права се опитах да я задмина, но тя (вероятно неволно) ме удари с лакът в стомаха. Изпитах остра болка. Как съм завършила, не знам!....” Нито Весела – пета с 1:59.86, нито Тотка – шеста с 1:59.97, успяват да пробият до финала.
СЛЕД ОЛИМПИАДАТА
Несправедливите обвинения към Тотка още дълго отекват в съзнанието й. Пък и тя, чувствителна и ранима, е потисната и опитва да изчисти името си от всякакви съмнения... През 1981-а двамата с Атанасов решават да „отпуснат педала”. Зимата на 1982 е още един отчаян опит за завръщане - 2:02.20 на 800 м и личен рекорд в зала на 1500 м (4:09.72). През лятото Тотка е начело на българската ранглиста на 800 м (1:58.71), а на 1500 м е записала 4:07.05. „Заминахме за европейското в Атина през септември. Полуфиналът на 1500 м отпадна поради малкия брой участнички. Обаче от нашата делегация бяха „забравили” да ме препотвърдят за финала – бяха обявили само Весела Яцинска. Почвам да загрявам аз, поглеждам списъка – няма ме! Така си и останах – без да стартирам!”
ПОСЛЕДНА ГОДИНА В ЕЛИТА
През 1983-а Тотка Петрова все още не е навършила 27. Но недоверието и подценяването на спортните ни ръководители става все по-натрапчиво и болезнено за нея. Йордан Атанасов я моли да остане поне до Финала за Купата на Европа в Лондон на 20 август. Преди Това Петрова участва на първото (и последно за нея) световно първенство в Хелзинки. „Участвах на 1500 м и на 800 м. Отпаднах на полуфиналите. Този експеримент със слизането от лагера на Белмекен директно за състезанието ми се отрази пагубно!”
Последен старт – Финал за Купата на Европа в Лондон. През първия ден – едва шеста на 800 м. Двамата с Атанасов вече са се разбрали – това ще да е краят! Втори ден – старт на 1500 м. Рускинята Ралдугина и старата познайница Кристиане Щол-Вартенберг (ГДР) тръгват напред. Темпото не е високо и Тотка изчаква отзад. Последни 300 м! „Спомних си как тръгвах навремето на щурм именно от тези последни 300 м!” Надежда Ралдугина обаче е „избягала” доста напред – 4:07.61, а Вартенберг почти я настига – 4:07.86. Петрова все пак финишира трета с 4:08.70 в своето последно състезание...
СЪПЕРНИЧКИТЕ
„Много близки бяхме с Весела Яцинска и Румяна Чавдарова. Най-много се възхищавах от Светла Златева и Лиляна Томова. Светла беше земна и така близка до сърцето ми. Лиляна излъчваше обаяние и чар.... От чуждите класни атлети особено се впечатлявах от финландеца Ласе Вирен, от способността му да се мобилизира на на-важните стартове!”
ЖИВОТ СЛЕД СЪСТЕЗАНИЯТА
Тотка е назначена за треньорка в „Тунджа”-Ямбол. Захваща се с малки момичета и момчета. Скоро се омъжва и ражда син. „Не го насочих към атлетиката, имаше влечение към спортната стрелба!”. Докато е в майчинство, решават да дадат щатната й бройка на друг. „Не исках да моля никого. Освободи се място в училището „Климент Охридски”. Поканиха ме за преподавател и аз приех. И така и досега. Дали учениците ми знаят коя съм? О, да, сами са научили и не са ме карали да им разказвам. Моите близки помнят още много добре спортните ми успехи. А обичта и уважението на моите ученици топлят сърцето ми, радвам се, когато след време ме потърсят да се видим. Това ми стига! А дали следя атлетиката? Гледам с интерес състезанията по телевизията. Малко ми е мъчно и празно, че не виждам на пистата повече българи – както беше по моето време.”
През сравнително краткия си път в атлетиката Тотка Петрова постигна забележителни резултати и допринесе много за отборните успехи на българския женски национален отбор. А постиженията й и сега, след повече от 35 години, все още са отбелязани по върховете на вечните световни ранглисти!
Над статията работи Александър Вангелов, bgathletic.com
Добави коментар