"Много съм развълнувана и искам да кажа едно огромно благодаря на всички хора, колеги и шампиони, които бяха днес с мен и уважиха моят празник. Неслучайно казах, че с думи не мога да се изразя и да им благодаря. Ако бях на сектора и чувствах тази емоция, сила и самочувствие, може би щях да скоча 2,10 м." заяви световната ни рекордьорка Стефка Костадинова, предаде БГНЕС.
Днес в "Музея на спорта" в София бе представено илюстровано издание "Да прескочиш света". То е посветено на 30-годишнината от поставянето на световния рекорд на скок височина на Стефка Костадинова. На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, тя поставя световен рекорд в скока на височина от 2.09 м., като ии до днес този рекорд не е подобрен.
На събитието присъстваха десетки олимпийски, световни и европейски шампиони. Да уважат Стефка Костадинова дойдоха и много спортни легенди, треньори, дейци и ръководители. Сред гостите бяха: Любо Ганев, Йорданка Благоева, Мария Гроздева, Валентин Михов, Екатерина Дафовска, Владимир Памуков, Боян Радев, както и министърът на младежта и спорта в служебното правителство проф. Даниела Дашева.
Ето какво сподели пред журналисти Стефка Костадинова след това
"Книгата-албум беше голяма изненада за мен. Научих за нея в последния момент. Тя е по инициативата на Асоциацията на спортистите-олимпийци. Искам да благодаря на авторите, защото наистина тук е събран моят архив и моята тридесет годишна скокова кариера".
Стефка Костадинова сподели, че е горда, че е българка, както и, че се гордее с уникалната българска школа на висок скок в лицето на Йорданка Благоева, Людмила Андонова и нейна милост.
"Никога не съм мислела, че ще поставя световен рекорд. Състезанието беше много тежко, дълго и за мен не вървеше никак добре. Горда и щастлива съм, че като българско момиче от Пловдив показах дух, сила, самочувствие и инат най-вече, за да поставя световен рекорд", коментира историческото събитие преди тридесет години.
Относно какво си е мислела в момента, преди да изпълни скока през 1987 г., Костадинова заяви: ”За мен да скоча 2, 06 м. беше най-важно, защото до този момент бяха втора във временното класиране. Успях да събера всичко от себе си, цялата концентрация на света. Изключих целият стадион, изключих всичко в този момент. Бях само аз и летвата и успях”.
На въпроса какво й е казал нейният треньор Николай Петров след състезанието в Рим, световната ни рекордьорка съобщи: „Каза ми, че всичко е добре, но нямам олимпийска титла. Човек, когато постигне мечтите си и няма за какво да се бори, спортът свършва. Искам да кажа, че съм много щастлива, че през 1988 г. в Сеул станах втора, а не първа, защото това ме задържа в спорта. Ако бях станала тогава олимпийска шампионка, сигурно щях да се откажа, защото тогава вече имах всичко".
За това кой е най-големият и скок като човек, а не като спортист, председателят на БОК сподели, че това се случва през 1995 г., когато се ражда нейният син.
На въпроса какъв съвет би дала на Мирела Демирева, която спечели сребърен медал на Олимпийските игри в Рио през изминалата година, Костадинова отговори: „Казах и, че съм щастлива, че стана втора на тази Олимпиада. Тогава тя ме попита „Защо”? Защото ако беше станала първа какво щяхме да гоним повече.
Тя е много млада, много талантлива. В нея донякъде виждам себе си. Има много технически грешки, което е страхотно, защото така има много да се развива. В нея виждам един много дълбок потенциал, един много силен характер. Тя ме обича, а и аз много си я обичам. Тя може да ми бъде и дъщеря. Телефонът ми винаги е на нейно разположение. Аз също й се обаждам", каза Костадинова.
"Трябва само спокойствие, веднага да забрави, че е станала втора на Олимпиада и да се започне от А. Това беше миналата година, а през тази вече има други първенства. Трябва много голяма рутина, да я побеждават, но и тя да побеждава. Аз станах шампионка, защото в България имах конкуренция, а такава в момента няма. Така стана и със Станка Златева – тя загуби, защото просто тук нямаше конкуренция и навънка за първи път и се опъна някой", заяви за финал тя.
Добави коментар