В навечерието на българското европредседателство, БАН обяви протестни действия. Със сигурност може да се каже, че моментът не беше избран случайно. От сградата на Академията се вееха черни знамена в знак на несъгласие с финансовата рамка, определена за наука. Действията на учените в нито един момент не бяха определени като уронване престижа на институцията или държавата. Напротив, БАН получи допълнителни 15 млн. лева от бюджета, които да разпределя между научните си звена.
Малко повече от 6 месеца след това се разбра, че зреят непреодолими конфликти между Академията и Националният институт по метеорология и хидрология.
Институтът излезе с официална позиция, заявявайки , че иска незабавно отделяне от БАН. "Проблемът е, че държавата отпусна едни 15 милиона лева допълнителна субсидия и те бяха неправилно разпределени...Когато дойде време да се разпределят парите, се оказа, че за нас няма.“, обосноваха се метеоролозите.
Разбра се, че голяма част от средствата са отишли за статии и научни публикации, а съвсем малко за оперативни дейности.
Истински стойностна научна дейност обаче, се реализира чрез публикации в списания с импакт фактор. Импакт рангът (SJR) е индикатор, който измерва престижа на списанията.
Имат ли и колко са такива публикации учените от БАН? Не е ли редно да се плащат от бюджета статии за наука, основно с такъв признат критерий? Да се финансират само внедрени в практиката разработки?
Надменното отношение на БАН към приложната част на науката на НИМХ, не показва ли научна немощ и некомпетентност?
Стига се до абсурдната теза: Няма пари за практиците, защото са необходими пари за наука. Наука обаче, без практическо приложение могат да си позволят най-богатите икономики.
Пожизнените заплати на академиците в БАН, допълнително изсмукват финансовия ресурс за младите учени, за които Академията се застъпи преди финансовата инжекция от 15 млн. лева. Отделно от пенсията си, те получават и ежемесечно финансово допълнение в размер на една депутатска заплата.
Редно е да споменем и за отговорността и задълженията, които произлизат от работата, с която са натоварени различните звена.
Общото събрание и УС на БАН са колективни органи. Взетите решенията как и за какво да се харчат парите, не кореспондират с отговорностите произтичащи от тях.
НИМХ и в частност неговия директор, имат ежедневна персонална отговорност 24 часа в денонощието.Това разбира се, не се отнася единствено до прогноза за времето и измерване нивото на реките.
Институтът е главен изпълнител на научните изследвания и научнооперативни дейности у нас по метеорология, агрометеорология и хидрология. Тези дейности следват стандартите в нормативните документи на Световната метеорологична организация (СМО) към ООН.
НИМХ е и официален представител на България в СМО и има следните дейности:
• изследване на климатичните и водните ресурси
• изучаване и прогнозиране на състава на атмосферата и хидросферата и изменението му от естествен и антропогенен характер
• хидро-метеорологично обслужване за територията на страната и Черно море на държавните органи, населението и широк кръг потребители
• опазване живота на хората и имуществото чрез навременно прогнозиране на опасни и особено опасни метеорологични явления и наводнения
• представителство в Световната метеорологична организация
• обезпечаване на националния и международния обмен на данни в Югоизточна Европа и Близкия Изток за Световната служба за времето (ССВ)
На практика се стига до абсурда: Колективна безотговорност срещу персонална отговорност.
Преди дни, Управителният съвет на БАН гласува становище, че не възразява срещу отделянето на Института. Изглеждаше, че е намерено решение на конфликта.
Академията обаче реши да прекрати предсрочно мандата на професор Христомир Брънзов като директор на Националният институт по метеорология и хидрология.
Мотивите са неспазване на разпорежданията на ръководството на академията, както и уронване на престижа й като институция. Целият ръководен състав на Института подаде оставка в знак на солидарност, включително директорите на четирите филиала на НИМХ в страната.
„Решението за освобождаването на директора е изключително неуместно в този момент. Бих казал, че взривява относителното съгласие, което сме постигнали, създава впечатление, че има наказателен характер, наказание за това, че са стачкували, наказание за това, че искат да бъдат извън структурата на БАН.Това е манталитет от друга епоха“, коментира министърът на образованието Красимир Вълчев.
С наказателното си действие, БАН опасно се доближи до времената, за които Вълчев намекна. Вероятно, страхувайки се , че отделянето е предвестник на последващи процеси и реформи, за които те на са готови.
С този акт, ръководството на Академията демонстрира мислене, диаметрално противоположно на всяка демократична идея за самоопределяне.
Престижът на БАН не би трябвало да го допуска.
Добави коментар