Стресът отдавна носи клеймото на един от най-големите врагове на здравето и психиката ни. Животът под постоянен стрес не води до нищо добро, сигурни сме. Но дали стресът винаги е нещо толкова лошо, колкото го описваме?
Преди да дадем отговор на този въпрос, трябва да сме наясно:
Какво точно е стресът?
Това е състояние на дисбаланс между предизвикателството, което се появява пред нас, и ресурсите, с които разполагаме в определения момент. Ако смятаме, че те са недостатъчни, се стресираме от изхода на събитията.
Стресът условно се дели на положителен (начало на нова работа) и отрицателен (раздяла). Но има и един трети тип, който всъщност е голямата гад - хроничният стрес. Той е физически или психологически отговор на продължително стресово събитие. И именно той може да бъде наистина пагубен за нас.
А кога стресът е по-скоро полезен?
Когато е в малки дози и е от положителния вид. Ето какво се случва тогава:
Стресът предпазва
"Добрият" стрес предотвратява оксидативни промени в организма, които са свързани найвече със стареене на клетките и кожата.
Стресът мотивира
Когато се стресираме от приближаващия краен срок на поредния проект в офиса, изведнъж ни идва мотивацията най-сетне да седнем и да си свършим работата. Освен това, в подобни моменти ставаме и по-изобретателни.
Важно условие е стресът да бъде умерен. Например крайният срок на проекта да съответства на времето, което ни е необходимо, за да го свършим. На пръв поглед непосилните задачи по-скоро спадат към негативния стрес.
Увереност
Тя е тясно свързана с мотивацията. Освен да имаме желание да свършим нещо, трябва да вярваме, че имаме достатъчно сили и умения, за да го свършим. След като се изправим очи в очи със страха от провала и му докажем, че всъщност сме по-добри, отколкото и сами смятаме, ще бъдем по-уверени в себе си в бъдеще, пише Time.
Добави коментар