Българските пациенти вече може да са сигурни, че ще използват оригинални лекарства, а не ментета. Слага се край и на нелегалната търговия, поради която от аптеките периодично изчезват жизненоважни лекарства, отпускани с рецепта.
От 9 февруари 2019 г. в България и в целия Европейски съюз стартира единна електронна система за верификация на лекарствата, като всички национални системи вече са свързани в европейски хъб.
Системата задължава фармацевтичните производители да поставят на всяка опаковка уникален идентификационен код. Чрез него ще се проверява и доказва произходът на медикамента. Това ще гарантира, че фалшиви продукти не могат да проникнат в законната мрежа за снабдяване с лекарства - от производителите през търговците на едро до аптеките. Фармацевтът в аптеката ще проверява целостта на опаковката и ще сканира кода с баркод четец, за да се увери, че лекарството съществува в електронната система. Преди да го продаде на пациента, фармацевтът ще дезактивира кода, за да не може същата опаковка да се върне в търговската мрежа.
Системата за верификация на лекарствата по рецепта се въвежда заради огромния проблем с ментетата. Един милион души годишно по света умират заради прием на фалшиви лекарства, което е съпоставимо със смъртността от СПИН. В най-добрия случай активната съставка на ментетата липсва, но в много случаи активната съставка е направо вредна за пациента. Така че проблемът с опасността за живота и здравето на пациентите наистина е много сериозен.
Над 100 милиона опаковки са фалшиви на пазара в развиващите се страни, което представлява 10 до 30% от всички лекарства. Над 50% от ментетата проникват чрез търговията в интернет. Ето защо в България е забранена продажбата по интернет на медикаменти, отпускани с рецепта.
“Тъй като фалшивите лекарства са обект на нелегален бизнес, той причинява над 10 милиарда евро загуби за легалните производители и търговци. Същевременно печалбите на фалшификаторите са 500 пъти по-големи, отколкото инвестициите им. Основният им разход е за опаковки, които да имитират оригиналните. Досегашните усилия да се спре този нелегален бизнес, чиито печалби са съпоставими с тези на наркобизнеса, бяха неуспешни, тъй като санкциите за фалшивите лекарства са малки”, обясни Илиана Паунова от Българската организация за верификация на лекарствата.
Много трудно досега е било разпознаването на ментетата само по опаковките. Единственият сигурен метод е лабораторното изследване на лекарство, но само при съмнение за фалшива партида. Ето защо се наложи създаването на единна електронна система за верификация на лекарствата.
За ползата от нея вече има доказателства в Турция - една от страните, в които системата е въведена най-рано. Освен елиминирането на ментетата и защитата здравето на пациентите в южната ни съседка са спестени огромни средства от обществените фондове.
Това е друг положителен ефект, който може да се постигне чрез системата за верификация на лекарствата и в България.
Очаква се системата да заработи в Русия през 2020 г. Много азиатски държави също са заявили желание да я въведат. Верификацията работи в някои от щатите на САЩ, но ще функционира напълно в Америка от 2021 г. Единствено във Африка нещата изостават, въпреки че там се шири най-големият пазар на фалшиви медикаменти.
“Системата няма да допуска и лекарство, което е предназначено за пазара в Турция или в Русия, да бъде пласирано в Европа. Този опит автоматично го прави фалшиво, въпреки че е произведено от легалната фармаиндустрия”, увери Христофор Иванов - председател на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ).
В България системата е изпробвана пилотно от април 2018 г., а от 9 февруари 2019 г. е задължителна. Въпреки това цялата 2019 г. ще бъде година на плавен преход. В аптечната мрежа ще се предлагат опаковки със и без уникален идентификационен код, докато не изтече срокът на годност на всички лекарства без код.
Най-големият ангажимент за верификацията
на медикаментите се пада на фармацевтите в аптеките. Те ще проверяват всяка постъпваща опаковка дали кодът й съществува в европейската електронна система, а при продажбата на пациент са длъжни да я отпишат. По този начин опаковката не може да се върне незаконно обратно в системата на аптечното снабдяване, нито да се изнесе зад граница.
“В момента в България оперират 3600 аптеки, от които 200 са болнични. От оставащите 3400 аптеки само 2300 имат договор с НЗОК и отпускат лекарства с протоколи. Излиза, че 1100 аптеки не разполагат с компютър, със софтуер и с интернет връзка или нямат договор със Здравната каса. В преходния период обаче те трябва да направят необходимите инвестиции, защото тази година ще се въведе електронната рецепта. За да се съобразят със закона, аптеките ще са принудени да се снабдят с необходимите технологии. Що се отнася до четците на уникалния идентификационен код на лекарствата, цените им варират от 110 до 250 лева, което е по-малко от цената на един мобилен телефон”, коментира председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. д-р Илко Гетов.
Пациентите могат да са спокойни, че нововъведението няма да се отрази на цената на лекарствата. Цялата система по верификация е за сметка на фармацевтичните производители, обясни Оля Василева, изпълнителен директор на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ).
“Системата е уникална по своя мащаб, защото свързва по електронен път хиляди фармацевтични производители, десетки хиляди търговци на едро и стотици хиляди аптеки в 28-те държави членки на Евросъюза.
в системата. Този път европейското законодателство не възложи изграждането, организирането и поддържането на системата на отделните страни в ЕС, а го повери на фармацевтичния сектор, на всички участници по веригата за производство и доставка на лекарства. Причината е, че някои от държавите не се справят добре с въвеждането на електронно здравеопазване. Индустрията обаче се справи. И ние в България сме готови със системата, тя е свързана с европейския хъб и работи” - категоричен е Деян Денев, председател на Българската организация по верификация на лекарствата в България и изпълнителен директор на “АрФарМ”.
Добави коментар