Сблъсък: "За" или "Против" задължителната казарма

Този петък анализаторите Кристиян Шкварек и Петър Щурм Константинов влизат в схватка по въпроса: "За" или "Против" задължителната казарма. Шкварек е "за", а Костантинов- "против". 

Израел, Швеция, Швейцария и много други ни показват колко полезна може да е казармата

Автор:Кристиян Шкварек

В България съществува широк контингент от хора, които мразят комунизма и се определят като антикомунисти, особено в средите, в които аз съм израснал и жевея. Сред тях, обаче, една група не мразят конкретно комунистическата идеят и доктрината на Маркс и Ленин, а просто режима на Тодор Живков, и наричат „комунизъм“ и комунистическо всички негови черти, дори когато нямат общо с идеите на Маркс. Този вид антикомунизъм е по-скоро рефлекс, създаващ у хората автоматична и сляпа неприязън към всеки аспект от режима преди 89-та.

Едно от нещата, които най-силно активират този рефлекс у „антикомуниста“ е казармата. Дори споменаването ѝ може да накара една широка група хора у нас да настръхнат или да почувстват отвращение. Както с останалите елементи на „антикомунизма“ им, това не е породено от някаква конкретна идейна или доктринална опозиция срещу идеята за военна служба, а е просто автоматичен рефлекс към нещо, което в техните глави е „комунистическо“ и „остаряло“, понеже го е имало по времето на „Бай Тошо“. Както с много други неща, и това е неправилно стигматизирано заради асоциациата си с режима и с миналото, без да е белег нито на комунизма като идеология, нито на авторитарните режими. В този текст ще разгледаме няколко други примера за задължителни военни служби по света и позитивите, които носят на обществата си.

В съзнанието на „антикомуниста“ от този истинктивен тип, пък и в това на повечето българи, живяли преди 1989-та казармата е място, на което не правиш нищо друго освен да търкаш пода, висиш на безсмислен пост и като цяло скучаеш. Тъкмо окаяното състояние на българската казарма в миналото, е причаната толкова голям процент българи да имат негативно мнение за нея. Те дори не могат и да си представят варианта, при който казармата е нещо друго, нещо полезно. Нещо, което учи хората на напълно реални и нужни умения. Нещо, което вкарва дисциплина и полезни навици у младите за цял живот. Нещо, което кове връзки, усещане за принадлежност и национална лоялност в общността. В редица държави казармата е точно това и тя успешно изпълнява една изключително полезна обществена дейност.


В Израел, например, военната служба обхваща и мъжете и жените. Тя не само служи за чисто военна цел – сигурността на държавата в един силно враждебен регион, но и социална такава. Тъкмо военната служба е спойката, която създава модерната израелска нация от една изключително хетерогенна маса европейски евреи. Смислената военна служба сплотява един народ, тя изгражда в него усещане за принадлежност и лоялност.

Освен всичко това съществува дори теорията, че тъкмо военната служба в Израел е причината страната да води световните класации не в друго...ами в броя “start-ups” и малки бизнеси. Според тази теория военната служба принудително изкарва израелеца от малката му общност и кръг от познанства, от малкия град или квартал, и вкарва в една 3-годишна служба, с хора от цялата държава, което създава огромен брой полезни контакти и познанства. Всеки израелец прекарва 3 години, в които му се налага да работи изключително тежко и под голям стрес със стотици, а понякога и хиляди непознати от цялата страна. Това създава контакти за цял живот, които израелците след това прилагат в бизнеса. Вид контакти и приятелства, които можеш да създадеш само под тежката работа и стрес на казармата, а не по купоните и клубовете на студентството. Тъкмо по този начин страната е създала общество, в което просперира малкия и среден бизнес, защото всеки израелец е изкаран от своята среда и вкаран през казармата в една огромна мрежа от хора, с които знае как да работи при стрес и на които може да разчита за бизнеса си, след като се е научил да разчита на тях дори за живота си.

Докато голям брой хора у нас смятат казармата за нещо отминало, остаряло или обвързано с ретрограден и авторитарен режим като Народна Република България, то през 2017-та година не кой да е, ами прогресивна и демократична Швеция взе решението за връщането на военната служба. Мотивирани от редица съображения, сред които не военните, а тъкмо социалните бяха водещи, шведите признаха позитивната роля на казармата за обществото и това, че са направили грешка с премахването ѝ. Те разглеждат една стегната, професионална и добре организирана казарма като полезна инвестиция в обществото и във времето на индивида. Като нещо, което може да подготви младите хора за справяне с трудно задачи в бъдеще, за тежка работа, изискваща дисциплина, както и за умението да се работи в екип.

Страни като Швеция и Израел разпознават в казармата полезен инструмент за изковаване на една здрава, дисциплинирана, сплотена и способна нация. Те виждат възможностите както за държавата, така и за индивида, а дори и за икономиката, от една добре организирана военна служба. Към тази теза се присединяват редица успешни общества, открили позитивите, които казармата може да носи, когато е в правилната форма – Норвегия, Финландия, Австрия, Швейцария, Гърция и прочее. Просто „да върнем“ казармата не би било достатъчно, ако тя е в онази плачевна форма, в която я оставихме. Ако обаче използваме опита на изброените по-горе общества, за да организираме една смислена и полезна казарма, ползите от това за обществото ни могат да бъдат огромни.

Задължителната служба - връщане в миналото

Автор: Петър Щурм

Националната сигурност на страната е под постоянна заплаха.

Тероризъм - Атентатът в Сарафово през 2012-та, в който загинаха седем души. Външен кибер натиск - трол фермите, които спамят дезинформация из онлайн пространството. Вътрешни кибератаки - течът на данни от НАП през настоящата 2019-та година. И множество други атаки, за които не сме чули, защото службите са си свършили работата.

На фона на тези съвсем реални събития и процеси из публичното пространство се прокарва тезата, че е дошло време за връщане на иначе щастливо прекратената задължителна военна служба.

Да натикаш  младите в казарми притежава известна привлекателност. Демонстрираш държавническа воля, сила и утоляваш жаждата на групи от обществото за връщане към “доброто старо време”. Приблизително същата логика, поради която “червените баби” продължават да гласуват за БСП, въпреки че социалистическата партия реално ги изостави преди години. Проблемът е, че предложенията за връщане на задължителната служба са базирани само на тази повърхностна привлекателност.

А по света са налице същите проблеми пред сигурността на държавите, които и ние тук усещаме. Тероризъм, кибератаки и постоянни кампании за дезинформация (или както му викат в съветските учебници “маскировка”).

Наличието на голяма и повърхностно обучена запасна армия по никакъв начин не адресира реалните заплахи, които стоят пред националната сигурност днес и ще стоят пред нея - утре. Напротив, евентуалният опит за връщане в миналото би имал точно обратният ефект.

На първо място задължителната военна служба би струвала пари. Като оставим настрана нереалистичните разходи, които се подхвърлят в публичното пространство, точната сума няма особено значение. Въпросът е на ниво, парите за национална сигурност да се дават в тези направления, които имат реална стойност за отбраната на страната. Такива направления са страдащите от хроничен недостиг на средства военновъздушни сили, недоразвитите сили за киберотбрана, реално участващите в бойни действия контингенти в мисии на НАТО и други. При сегашния бюджет, който едва се доближава до 2% от Брутния вътрешен продукт, армията очевидно няма потенциал за това да изпълнява несвойствени политически мисии за увеличаването на престижа на отделни политически актьори. Друг е въпросът, че отбраната наистина се нуждае и от по-висок процент от БВП и от по-голяма нетна сума за реалното си интегриране в силите на НАТО (а скоро вероятно и в по-засилено европейско отбранително сътрудничество), като равнопоставен партньор.

На второ място да се губи времето на младежи в най-продуктивната за научаване на нови умения възраст би имало точно обратния на търсения ефект. Като човек погледне държавите по света и ефективността на армиите им, лесно се вижда корелацията - богатите страни имат добри и ефективни армии. Тази корелация съществува от както съществува и човешкия род, но особено се засилва в модерния период на военно дело (от Първата световна насам) и още веднъж с да го наречем, постмодерния свят на сигурността, в който живеем днес - този на хибридни конфликти и кибератаки. Вместо младите да използват времето си, за да развиват реални умения за и без това бездънно слабата си подготвеност за пазара на труда, ще трябва да минат през още една загуба на време, стойност и най-вече смисъл.

И говорейки точно за смисъла, трябва да отбележа, че наистина в Европа започва една тенденция за увеличаване на фокуса върху гражданското образование. Франция например, в действителност започна пробно въвеждане на едномесечна задължителна служба наскоро, но с очевидния акцент не толкова върху реална военна подготовка, колкото върху гражданско образование и дух. Самият институт е наречен не “военна”, а “гражданска служба” поради тази причина. В контекста на традициите и реалните финансови възможности на българското правителство подобен модел би могъл да бъде репликиран по напълно уместен начин - като част от гражданското образование на средношколско ниво. Младежите в края на средното си образование могат, а и трябва, да получат гражданска подготовка, но и да научат за възможностите, които Българската армия им предлага. В страна с горда история и традиция е срамно армията да има хроничен недостиг не само на средства, но и на потенциални кадри. По този начин ще се адресират реалните проблеми на националната сигурност, а не имагинерни несъществуващи заплахи.

В един постоянно променящ се свят, се променят и заплахите пред сигурността. Времето на големите запасни армии беше в един много, много кратък исторически период - този на Тоталната война, започващ с Първата световна и завършващ с края Студената война. Бъдещето е това на силно специализираните и малки като брой военни части, на кибер-сигурността и предпазването от хибридни и несиметрични заплахи. Нито един от реалните проблеми не се решава чрез връщане на задължителна военна служба, а единственият ефект, който това би имало е поредното отслабване на националната сигурност и лекото повдигане на нечие политическо самочувствие.