„За“ и „против“ президентът Румен Радев да подпише указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор.
По темата в днешния „Сблъсък“ разсъждават докторът по конституционно право Борислав Цеков и председателят на гражданско движение „Боец“ Георги Георгиев.
Конституцията е ясна за избора на „тримата големи“
Автор: Борислав Цеков
Изборът на главен прокурор към днешна дата, 1 ноември 2019 г., се намира във втората фаза на конституционната процедура, която е уредена в чл. 129, ал. 2 и се отнася до избора на т.нар. "трима големи" в съдебната власт" - председателите на върховните съдилища - касационен и административен, и главния прокурор на Републиката. Тази втора фаза е на територията на президентските правомощия. Конституцията предвижда две правни възможности за държавния глава. Първата е да издаде указ за назначаване на новия главен прокурор. Втората е да върне предложението във ВСС. При тази втора хипотеза президентът не е обвързан с изрично изискване за мотивиране на връщането - може да даде мотиви, може и да не даде. Все пак, от държавно-политическа гледна точка е добре да има солидни мотиви, защото връщането е по същество оспорване на решението на един висш и независим орган на съдебната власт. Мотивите може да са по законосъобразност и/или по целесъобразност. Могат да са чисто правни, но може да са и изцяло политически. Но от формално-юридическа гледна точка мотивите не са задължителни. Това са двете правни възможности пред президента. Трета конституционна възможност няма.
Напоследък се появиха някои откровено некомпетентни разсъждения от политическата група, която упражнява натиск срещу ВСС и прокуратурата по повод избора на главен прокурор. Твърдеше се, че понеже нямало изрично посочен срок за произнасяне, то президентът можел, видите ли, да протака решението си месеци наред, да минела нова година и пр. Освен правно невежество, подобни твърдения са ярко свидетелство за институционален нихилизъм. Известно е, че още от римски времена и до днес в правото - и в частното, и в публичното, се прилага един фундаментален принцип. А именно - когато за едно правно действие не е посочен срок, то се дължи веднага. Това "веднага" не означава светкавично, тутакси, а в разумен срок, но без излишно отлагане. В този смисъл, по отношение на процедурата за избор на "тримата големи", Конституционният съд е имал повод да посочи, че произнасянето на президента става след "обмисляне". Това може да е няколко часа, може да е няколко дни, но в никакъв случай не може да е месеци и години. Идеята, че президентът можело да бави месеци наред и така ще блокира назначението е просто призив за нарушаване на Конституцията, за недопустима намеса в независимата съдебна власт. Това би означавало конституционна криза и дори може да се превърне в основание народните представители да стартират процедура по импийчмънт на президента. Когато авторите на тези волунтаристични хрумвания разбраха, че тезата с безкрайното отлагане е неудържима от правна гледна точка, те съчиниха нова схема - президентът да не се произнасял, а да внесял в Конституционния съд искане за тълкуване на конституционната разпоредба относно правомощието на ВСС повторно да предложи същия кандидат. Не им било ясно на искащите дали това "повторно" значело напълно нова процедура, която трябва да започне от фаза номинации, или просто прегласуване на същата кандидатура. Подобна теза, че президентът може да отложи произнасянето си, като сезира КС за тълкуване, е правно несъстоятелна. Първо, защото Коституцията не позволява на президента да отлага прекомерно по каквито и да е съображения своето произнасяне. Още по-малко пък с твърдение, че не е ясно как друг независим от президента орган - ВСС, ще упражни правомощията си в случай, че държавният глава върне предложението. Второ, остро дискусионно е дали въобще Конституционният съд би допуснал подобно тълкувателно искане.
Това, че на някой не му е ясно, че на червено е забранено да се пресича, не означава, че законът е неясен и има нужда от тълкуване. Трайната практика на КС е извела две основни предпоставки за допустимост на едно искане за тълкуване на конституционни разпоредби. Първата е наличие на противоречива практика и разнопосочни теоретични мнения в правната наука относно смисъла и съдържанието на даден конституционен текст. Втората предпоставка е наличието на правен интерес у органа, който е сезирал КС. В конкретния случай няма никаква досегашна противоречива практика по прилагането на чл. 129, ал. 2 от Конституцията. В правната наука не са застъпвани разнопосочни становища по въпроса. Текстът е пределно ясен - президентът, по своя преценка или издава указ за назначение, или връща предложението. Дали при връщане на предложението ВСС ще започне нова процедура или ще прегласува вече направеното един път предложение, е въпрос, който Конституцията оставя изцяло в преценката на ВСС или на законодателя. Така както е оставила изцяло в преценката на президента дали да мотивира връщането и с какви аргументи - по законосъобразност или по целесъобразност. Няма неясна и противоречиво прилагана разпоредба в случая. Нечии предположения, че в бъдеще можело да има неясноти са правно ирелевантни. КС изрично се е произнасял, че противоречивата практика и разнопосочните тълкувани (в науката, а не на улицата) трябва да са съществуващи, а не предполагаеми. Защото, както изтъква КС по к. дело 15/2015 г. "Конституционният съд упражнява правомощията си по чл. 149, ал. 1, т. 1 от основния закон, когато има правен интерес от това, а не преди той да е възникнал и обоснован. Подобно разбиране рискува "да превърне съда в консултативен орган или да го постави в положението на позитивен законодател, което очевидно е извън правомощията му" (Решение № 8/2005 г. по конституционно дело № 7/2005 г.). Тълкувателното правомощие на Конституционния съд по никакъв начин не се изразява в допълване или дописване на Конституцията (Определение от 17 май 2004 г. по к.д. № 3/2004 г.), защото това би означавало създаване на нова конституционна уредба. Нещо повече, пак в практиката на КС изрично е установено, че е недопустимо чрез тълкуване да се търси или постига заобикаляне, подмяна или нарушаване на конституционно установени правомощия. "Конституционният съд не може чрез тълкуване да дава конкретни указания за действие (бездействие) на конституционно определените държавни органи" (по к.дело 7/2005 г.).
Трудно може да се обоснове в този случай и правен интерес на президента да иска такова тълкуване, защото тълкувателното искане би се отнасяло до правомощията и начина на произнасяне на друг, независим орган - ВСС, които нямат връзка с преценката на държавния глава дали да назначи главния прокурор или да върне предложението. Още повече, че Конституцията изрично е поставила ВСС в надмощно положение при избора на "тримата големи", като е постановено, че при повторно предложение от ВСС, президентът вече няма право на преценка и е длъжен да издаде указ за назначение.
Що се отнася до опитите да се твърди, че понятието "избор" означавало непременно участие на повече от една кандидатура, това е неправилно. Изборът се различава от назначението не по броя на кандидатите, а по начина на формиране и вземане на решението. Избор се прави от колективен орган с гласуване, което може да има за резултат било избиране на кандидата, било отхвърляне на кандидатурата с решение, взето със законно предвиденото мнозинство. При назначението имаме едноличен орган, който може да издаде един-единствен акт - за назначение. Няма акт за неназначаване и отхвърляне на кандидата, казано в най-едър щрих.
Това са конституционните аспекти на процедурата по избор на главен прокурор. Отвъд тях е политиката.
Конституцията дава възможност на президента да инициира законодателни промени за прозрачна процедура
Автор: Георги Георгиев
Позицията на „Боец“ е ясна още с номинацията на Иван Гешев. Тогава заявихме, че неговата кандидатура е неприемлива за нас. И начинът, по който тя беше направена – т.е. единодушното му издигане, означаваше, че няма да има друга кандидатура. И съответно ние издигнахме гражданската номинация на следовател Бойко Атанасов. Но министърът на правосъдието и правителството отказаха да я приемат, въпреки че бяха заявили тази готовност. Така че реално кандидатурата на Гешев и процедурата по избор се превърна в състезание с един кон.
Нашите аргументи срещу избора на Иван Гешев, от една страна, са свързани с личността му – категорично смятаме, че този човек е недостоен. И дори нещо повече - смятаме, че е компроментиран. Имаме внесени сигнали, съдържащи данни за извършени от него престъпления срещу правосъдната система. От друга страна, имаме и аргументи срещу самата процедура и сигнали, свързани с нея, заради законосъобразните становища, които бяха качени на сайта на Висшия съдебен съвет от различни структури на МВР, ДАНС, ГДБОП и т.н. Те са държавни органи към изпълнителната власт, а това според нас представлява недопустим натиск върху членовете на ВСС.
Разбира се, след така наречения „избор“ на Иван Гешев на 24 октомври продължихме своята битка. В момента топката е в полето на президента Румен Радев. И още на 25 октомври, след като вдигнаха блокадата на „Орлов мост“, бяхме пред президентството и направихме среща с представител на администрацията на Радев, на която заявихме желание за среща и с него самия. Както и предадохме послания от името на „Боец“ и на гражданите, които в този момент бяха пред президентството на организирания от нас протест. А именно – „г-н президент, не подписвайте указа за назначаването на Гешев“.
Сега очакваме среща с президента. А междувременно на 30 октомври внесохме официален документ от името на „Боец“ с официалната ни позиция към него с приложени няколко сигнала и доказателства за дейността и срамните споразумения, сключени от Гешев по делото "Недосегаемите“. Като към този документ добавихме и една подписка, която инициирахме още с номинацията на следовател Бойко Атанасов, съдържаща около 16 000 подписа на граждани в негова подкрепа.
И продължаваме - онзи ден отново бяхме на протест, който тръгна от „Съдебната палата“, заедно с колегите от „Правосъдие за всеки“. Пак имаше над 1000 граждани. Стигнахме до президентството и там отправихме същото послание към президента – да не подписва указа.
Ако президентът не подпише указа, следва прегласуване от ВСС. Според Конституцията той е длъжен да подпише, но няма нерегламентиран срок както първия, така и втория път. Така че мисля, че това не е пропуск и не е случайно. Напротив, Конституцията дава този инструмент на президента, за да може да упражни дори в известен смисъл контрол върху тази толкова важна процедура, когато има подобни проблеми - като непрозрачната процедура и манипулирания избор на Гешев. Тогава Конституцията дава възможност на президента чрез неподписването да може да инициира включително и законодателни промени, които да стартират нова и прозрачна процедура – така защото да имаме един главен прокурор, който да има доверието и на обществото, а не само на тези, които са го издигнали. Защото зад кандидатурата на Гешев стои най-общо казано мафията в България – в лицето на Пеевски, на Борисов и цялата им банда.
Според нас новият главен прокурор трябва да притежава две основни неща. Първото е доверието на гражданското общество в България. И второто е да има смелостта и куража да се изправи срещу управляващата ни мафия и да наложи закона като водещ в своите действия.
Добави коментар