СБЛЪСЪК: „За“ или „Против“ превода на „Под игото“ на съвременен език?

15:30, 06 дек 19 / Сблъсък 25 7456 Василена Йорданова

 

 

                                                                                                                                                   

 

Първият български роман - „Под игото” на Иван Вазов, навърши 130 години. За това време произведението се утвърди като еталон на българската литература и символ на българщината. Романът е отпечатан за първи път в сборника „Народни умотворения, наука и книжнина” под редакцията на Захарий Стоянов и от излизането си до днес е преведен на 65 езика. Последният превод на „Под игото” е на съвременен български език - издателят Нели Стефанова замени 6000 архаични думи от произведението с такива, които използваме днес. Мотивът за това е, че така книгата ще е по-достъпна и разбираема за учениците, чийто първи досег с романа е в 6. клас. Резултатът обаче бе посрещнат с вълна от възмущение и протести срещу „посегателството“ върху Иван Вазов. Трябва ли или не класиките да бъдат осъвременявани и кой е най-добрият вариант това да се случи? По темата потърсихме издателя Нели Стефанова и езиковедът доц. Владислав Миланов.

 

Разбираем ли е езикът на романа „Под игото“ за учениците?

Според Нели Стефанова романът не е разбираем за днешните ученици и те могат да оценят посланието на автора само ако възрастните се потрудят да им го представят по достъпен начин.

Езиковедът доц. Владислав Миланов отбелязва, че романът „Под игото“ носи свои специфични послания и отразява душевността на българина в предосвобожденската действителност. Това въздействие на текста се постига „със силата на изразните средства и със специфичната стилистична маркираност на думите, които предават духа на епохата“. Според него всяко българско дете, което уважава себе си, може да разбере и романа, и неговия език, защото този текст е цялост, вселена на българското, предадена със силни изразни средства. Ако изпита затруднения, съвременното дете знае как да реагира, ако има желание и воля да върви напред, разбира се. По думите му литературата е опитност и младият човек ще я разбере, ако всички ние го убедим, че бъдещето е невъзможно без четене, без развиване на ума и въображението, без богата езикова култура. Детето, което се спъва в този текст (без значение какви са причините), утре ще се страхува не само от текстовете, а и от сложните житейски ситуации, в които светът е реален, а не фиктивен.

Адаптацията прави ли романа по-достъпен?

Нели Стефанова отбеляза, че на пазара отдавна има кратки адаптирани версии на романа. "Но нашият труд позволява на онези, които желаят да прочетат целия текст, да го сторят с лекота. Нашите книги са две: едната съдържа пълния текст с много обяснения в скоби, а другата е „Под игото на съвременен български език“, добави тя.

Според доц. Миланов върху романа трябва да се говори и учителите по български език и литература правят това с обич и професионално. Те водят децата през текста и не е нужен „превод“. По думите му всеки текст е предизвикателство и ни кара да си задаваме въпроси, да търсим значенията на думите; да обогатяваме общата и лексикалната си култура. Но не чрез посегателство върху авторовия текст, а чрез провокация към нас като читатели и мислещи хора. "Не трябва да се адаптира точно по този начин. „Децата, които посягат към книгите, защото това е част от нагласата им към света, част е от възпитанието им, четат много сложни книги, защото и светът, в който живеем, е сложен и много бързо се развива. А децата, които са изпуснати още в семейството и в училището, които не са подтикнати да отворят книга, остават ощетени за цял живот без досега с художествените светове; ощетени вероятно ще бъдат и техните деца. И тогава някой ще трябва да им превежда всичко, не само романа „Под игото“, коментира той.

Губи ли се в превода част от стойността на произведението?

„Без съмнение! „Под игото“ губи част от своята стойност, дори само за това, че тези думи са писани от ръката на Вазов. Но времето тече и диктува своите закони. Езикът се променя", заяви Стефанова. Вазов казва „Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.“  Това ми напомня днешните протестни настроения…Ако човекът, написал тези думи, можеше с машина на времето да се озове в нашето време, той сам би пренаписал своя текст на съвременен български език, за да може неговите песни „все да се четат“. Но, уви, това е невъзможно и за нас ще остане вечна загадка как би звучал този осъвременен текст, написан лично от автора" добави тя.

Категорично губи. А тук става въпрос за текст, който е писан на език богат и наситен; език, който е преминал сложните етапи на своето оформяне през Възраждането и у Вазов е разгърнат с размах и с обич към силата на родния език. Този текст не е средновековен текст или пък текст от ранното Възраждане, за да бъде чак толкова труден за младите хора.  Едно е професионално да разясниш и да обясниш някои думи, както правят учителите по български език и литература, друго е да си позволяваш неадекватни намеси, които убиват и текста, и авторството", смята доц. Миланов.

Замяната на думите в самия текст ли е най-правилният подход за осъвременяване на произведението или това може да се случи и по друг начин?

Стефанова посочи, че това би могло да се направи под линия, но тогава написаното под линия силно ще доминира над основния текст. Може да се направи речник в края на книгата, но постоянното проверяване на хиляди думи е много изморително.Добър вариант би била една електронна книга, която да показва само оригиналния текст, и при кликване да се вижда значението на непознатата дума. Но това е проект с общонационално значение и съвсем други хора трябва да се заемат с него, а не едно малко и, уви, бедно издателство", отбеляза тя.

За доц. Миланов замяната на думите и подмяната на много конструкции с олекотени варианти „спъва“ възприемането на текста и отказва интелигентния читател да го чете; убива атмосферата му; лишава от възможността лично да съпреживееш една реалност. Груба и субективна намеса е върху текст, писан от един от майсторите на словото. Има добра практика да бъдат обяснявани думи под линия, но това е направено професионално, с усет и с мярка, без да окарикатурява художествения текст, какъвто е случаят с така нареченият превод", посочи доц. Миланов.

Трябва ли да принизим „високата култура“ до нивото на масите или трябва да мотивираме хората да се въздигат до по-високо ниво?

Високата култура предполага наличие на много изтънчени сетива, както у своя създател, така и у онези, които я възприемат. Тя не би могла да се сведе до нивото на хората с примитивни умове и низки страсти, коментира Стефанова.„Много представители на обикновения народ се раждат с такива сетива и при благоприятни възможности за развитие създават шедьоври. Такъв е бил например Моцарт, чийто баща Леополд развива нотната му грамотност и го учи да свири на пиано от най-ранна детска възраст. Но мисля, че ние с вас говорим за различни неща и широката публика може да ме разбере погрешно“, добави тя.

„Едва ли има колебания в отговора. Ако не мотивираме младите хора да се стремят към най-високото, не ми се иска да мисля кой ще учи децата ни, кой ще ни лекува утре, кой ще строи и кой ще развива изобщо тази държава. Вероятно днес сме много далече от представата за високото, но това не означава, че трябва да се отказваме от него. Другото би било пагубно", смята доц. Миланов.

Езикът е динамичен и се развива – как може да се преодолее езиковата бездна между езика на днешното поколение и този на Вазов и Ботев?

„Аз предложих своя вариант. Той е резултат от огромен труд в продължение на 10 години. През този период се учих от децата и от специалистите, които ни предоставяха информация. Прочетохме много монографии, статии, използвахме много речници, защото единен речник няма. В този смисъл, трудът е колективен. Нека бъдат предложени и други решения. Аз се учих от опита на другите европейски страни и нищо по-различно не можах да измисля", коментира Нели Стефанова.

Доц. Миланов отбеляза, че езикът се развива и обогатява и е нормално динамиката на времето да се отразява върху лексиката. Той добави, че днешното поколение общува в ежедневието си по един начин и се разбира, но трябва да знае, че в живота има ситуации, в които умението да превключиш езиковия код показва какъв човек си. Когато съобразяваш говоренето си със ситуацията и уместно използваш езика, значи няма бездна. Затова езикът е толкова богат  и могъщ. Бездните ги правят хора, чийто път е пропуснал общуването с класиката; чийто ум не се е докоснал до текстовете на Ботев и на Вазов, а това е знак и за много по-сериозни пропуски в най-различни сфери на духовното и високото", каза още той.

 

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани