Споразумението за свободна търговия между Канада и Европейския съюз (СЕТА), което предстои да бъде ратифицирано от парламента, предизвика протести.
Сред аргументите срещу документа са опасност от навлизане на пазара на ГМО продукти, добив на шистов газ чрез фракинг, негативни последствия върху дребния и средния бизнес и ограничаване на националния суверенитет. По време на първото четене редица депутати също се изказаха против търговската спогодба.
Спорове около СЕТА в България има още от 2016 г., когато новоизбраният по онова време президент Румен Радев сезира Конституционния съд във връзка със сделката. Oтговорът на съда беше, че споразумението може да се ратифицира от парламента с обикновено мнозинство.
ТОПНОВИНИ потърси по темата Ваня Григорова - икономически съветник на президента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и доц. д-р Паскал Желев - преподавател в катедра "Международни икономически отношения" в УНСС.
Полезно или вредно е споразумението СЕТА, защитава ли достатъчно добре българските интереси или напротив - работи в техен ущърб?
„CETA носи потенциални изгоди за българските компании, произтичащи от елиминирането на митата (98% от канадските импортни мита за промишлени стоки и 90,9% за аграрни стоки се премахват от деня на прилагане на споразумението), премахването на нетарифните бариери (например чрез взаимното признаване на сертификатите за съответствие в сектори като машиностроене, електрическо оборудване, играчки, отпада нуждата два пъти да се преминава един и същ сертификационен тест), отварянето на канадския пазар на услуги, либерализирането на достъпа до обществените поръчки (на федерално, регионално, общинско равнище), защита на правата на интелектуална собственост. CETA създава рамка за взаимно признаване на квалификациите в регулираните професии (например, архитекти, счетоводители, инженери) и улеснява временното придвижване на доставчици на услуги и персонал“, изтъкна доц. д-р Паскал Желев.
„Преговорите за СЕТА продължиха повече от 5 години, през които споразумението претърпя редица промени с цел да отговори в по-голяма степен на обществените очаквания. Така, според ЕК европейските потребители няма да пострадат, тъй като CETA няма да намали или да промени стандартите на ЕС по отношение на защитата на здравето, околната среда, безопасността на храните. Също така СЕТА не обхваща публичните услуги и не засяга правото на държавите да ги регулират“, обясни още той.
Според Ваня Григорова, договорът не е просто насочен и замислен да унищожи България, а е вреден за всички граждани и местния бизнес на ЕС и Канада. Причината е, че дава редица предимства на мултинационалните корпорации, а „големите пари нямат родина“, изтъкна тя.
„Записано е, например, че държавата не може да приема законови мерки, с които да гарантира използването на определен дял национално производство. Помните, вероятно, дискусиите и очакванията на българите за определен процент българско производство в големите търговски вериги – СЕТА казва: „Не може!“, обясни Ваня Григорова и допълни: „Ще дам и друг пример. Знаем, комисия в Народното събрание публикува доклад по темата, че т.нар. „американски“ тецове от комплекса „Марица Изток“ са една от основните причини за нарастване на цената на електричеството в страната. Заради дългосрочните, неизгодни договори, които не можем да прекратим, защото чуждите инвеститори могат да ни съдят за милиарди долари. Такива клаузи до момента можеха да бъдат включени, вече няма да е нужно – всички договори по презумпция ще включват наднационални арбитражи. И ако някога се появят управляващи, за които благоденствието на гражданите е над печалбите на корпорациите, ще бъдат с вързани ръце“.
„Арбитражите могат да засегнат всеки аспект от нашия живот: от трудовите права (достойният труд струва пари, а това са разходи за инвеститорите), през вноса на месо и други хранителни продукти със спорна безопасност (ГМО, хормони на растежа, забранени до момента в ЕС пестициди и др.) и цялостната икономическа среда в страната, та до базови принципи на демокрацията“, допълни още Григорова.
„Едно от главните опасения е свързано с предложения в началото на преговорите за СЕТА механизъм за разрешаване на споровете между инвеститорите и държавата-приемник. В резултат от обществения натиск ЕС решително скъса с арбитражната система за разрешаване на споровете между инвеститор и държава, като в променения текст на СЕТА я замени с постоянен инвестиционен съд с назначени от властите на ЕС и Канада арбитри. По този начин арбитрите няма да се назначават специално за конкретния случай от корпорацията и държавата, замесени в спора и се въвежда апелативна система. Все пак остава възможността дадена чуждестранна компания да съди държава за предполагаеми нарушения на инвестиционни ангажименти, но процесът ще бъде по-справедлив, ефективен и прозрачен“, обясни доц. Д-р Желев.
Любомир Кючуков пред ТОПНОВИНИ: Докато няма обществен дебат с бизнеса за СЕТА, ще има притеснения
Как обяснявате факта, че все още половината държави-членки на ЕС не са ратифицирали СЕТА, начело със стълбовете на Общността - Франция и Германия? Не са ли необходими повече дебати, разяснения, анализи преди ратификацията от страна на България?
„Ако наистина българските депутати гласуваха осъзнато, да, трябват повече дебати, но не е така. Те често не четат това, което трябва да подкрепят, камо ли да вникнат в смисъла му“, коментира Ваня Григорова. „Да не говорим, че ние, от сдружение „Солидарна България“, КТ „Подкрепа“, сдружение „За Земята“ и антишистовата инициатива, многократно сме търсили пътища към българските депутати и бизнес, за да обсъдим рисковете от СЕТА. Срещаме категоричен отказ от управляващите, а бизнесът в лицето на национално представителните организации не се включи активно в собствената си защита. Едва преди няколко дни се прокрадна становище на Българската стопанска камара, в което алармира, че СЕТА ще струва много скъпо на българските данъкоплатци“, допълни тя.
„Текстовете на споразумението не могат да бъдат променени, дори да искаме да го направим по-приемливо. Вече няма време за дебати, процесът по ратификацията беше задействан, СЕТА просто трябва да бъде спряна. В Народното събрание на първо четене на проектозакона за приемане на договора депутатка от ГЕРБ заяви, че няма нищо страшно – ако решим, впоследствие може да денонсираме споразумението. Не можем. Страна по него не сме ние – България, страна е Европейският съюз. Веднъж ратифицирано, то може да бъде прекратено, само ако го поиска ЕС, всички държави-членки. В случай, че някога поискаме да се отървем от СЕТА, единственият изход е през напускане на Европейския съюз. Започнахме прехода с възгласи за демокрация, за да я предадем със СЕТА официално в корпоративни ръце 30 години по-късно“, коментира икономическият експерт на КТ „Подкрепа“.
„Със сигурност, когато се решават подобни въпроси, засягащи големи сфери от обществения живот, е необходим по-активен дебат и диалог с всички заинтересовани страни – бизнеса, синдикатите, неправителствените организации, научните среди“, отчита и доц. д-р Паскал Желев. „Нещо повече, той трябва да стартира на един много по-ранен етап още при разработването на рамкови позиции в процеса на вземане на решения в ЕС, далеч преди да се стигне до ратификация от Народното събрание“, допълни той.
„Трябва да се отчете фактът, че в редица общества се надига все по-голямо недоволство към модела на глобализация и икономическо развитие, който доведе до задълбочаване на редица глобални проблеми като ширещите се неравенства и намаляването на социалната кохезия, промените в околната среда и климата. СЕТА се възприема като израз на подобен модел, отдаващ приоритет на отвореността на пазарите, дерегулациите, корпоративните печалби и специалните права на големите инвеститори, което подкопава доверието в него“, отбеляза той.
Основният проблем, според Ваня Григорова, са трибуналите. „Те ще влезнат в сила и забележете – дори в един момент ЕС или Канада да решат да денонсират СЕТА, клаузата за съдене на държави продължава да е в сила още цели 20 години! Многократно в шестгодишната кампанията срещу споразумението говорихме за това, че компании ще се регистрират в Канада, само за да могат да съдят европейски държави. Вече има такива регистрирани случаи – държавен френски доклад за опасностите от СЕТА говори за случай, в който американска компания е пререгистрирана в Канада и чака ратифицирането на договора, за да съди Франция. Френските граждани поне знаят какво ги очаква, ние ще разберем след години“, изтъкна Григорова.
Какъв ще бъде очаквания ефект върху България предвид обема на търговските ни отношения с Канада?
„Износът ни към Канада е нищожен, не се вижда и с лупа – 0,31% от целия български износ за 2019 г.“, отбелязва Ваня Григорова, като набляга, че отвъдокеанската страна традиционно е извън първите 40 търговски партньори на България. „Ясно е защо – географски сме раздалечени и никакви споразумения няма да сближат континентите, така че да стане изгодна интензивната търговия помежду ни“, допълни тя.
„В Народното събрание депутати и министри ни убеждаваха, че са защитили по най-добрия начин българските интереси. Толкова е добра закрилата, че в СЕТА не е записано нито едно българско географско означение, което би дало изключително право на производителите да ползват името на продукта и да печелят от това. Например „Българското розово масло“. За сравнение, Италия има цели 41 и все пак италианците смятат, че техните специфични национални продукти не са добре защитени и твърдят, че това е причината да отказват да ратифицират. За нас защитените географски означения в СЕТА са точно нула. Толкова е и икономическият ефект от споразумението, просто защото то не е търговско, а политическо“, коментира икономическият експерт на КТ „Подкрепа“.
Доц. д-р Паскал Желев също признава, че поради своята географска отдалеченост Канада не е сред основните ни търговски партньори, но със СЕТА се очаква това да се промени.
„През 2018 г. Канада отговаря едва за 0,24% от българския стоков износ и 0,20% от българския стоков внос. СЕТА, което в своята търговска част се прилага предварително от 21 септември 2017 г. насам, с премахването на преобладаващата част от митата и някои нетарифни бариери се очаква да стимулира нашия износ на стоки за Канада. Това се потвърждава и от наличните към момента данни. Докато през 2017 г. българският експорт за Канада възлиза на 52,3 млн. евро, то през 2018 г. вече е 68,4 млн. евро – или с други думи за една година действие на CETA имаме нарастване на износа с над 30%. При това с Канада имаме търговски излишък – износът през 2018 г. надвишава вноса с близо 3 млн. евро. Сред стоковите групи, чийто износ бележи най-голям растеж правят впечатление „електрически машини и апарати, и техните части“ (от 4.1 млн. евро през 2017г. до 8.2 млн. евро през 2018г. или 100%-но нарастване), „какаови изделия“ (от 459 хил. евро до 908 хил. евро, 98%), „облекла, различни от трикотажните“ (от 2,1 до 2,9 млн. евро, 38%), „оптическа, фото, техническа, медицинска апаратура“ (от 3,1 до 4 млн. евро, 29%), „мебели“ (от 1.02 до 1.26 млн.евро, 23%), „играчки, спортни принадлежности“ (от 1,5 до 1,7 млн. евро, 13%). За да се превърнат тези положителни данни в тенденция обаче, са необходими още много усилия от страна на българския бизнес.
Добави коментар