СБЛЪСЪК: „За“ или „Против“ сексуалното образование в училище?

09:00, 18 фев 20 / Сблъсък 25 7760 Виолета Иванова

                                                                               

Миналата седмица родители се оплакаха, че преподаватели в час по сексуално образование учили 10-годишни деца на мъжката и женска полова система, а след това ги насърчавали да ги рисуват. Целта на програмата на фондация "Пулс" е превенция на насилието във всичките му форми, включително и сексуалната. Програмата обаче не е одобрена от Министерството на образованието (МОН)По темата трябва ли да има сексуално образование в училище потърсихме детския психолог Иван Игов и Михаела Джоргова председател на Асоциация "Общество и ценности".

 

                                                                                                                                                      

 

Трябва ли да има часове по сексуално образование в училище?

Сексуалното образование трябва да започне от около 3-годишна възраст. Първите неща, които ние хората научаваме за себе си са как се казвам, кой е рода ни и от кой пол смe. Те са толкова близо до нашата личност, че с годините най-лесно хората се манипулират с национализъм, порнография и сексуалност. Това е причината и затова е толкова важно децата, още от най-ранна детска възраст, да се запознават с половите различия, след това с начина на възпроизводство, как се раждат децата, как се отглеждат. Всичко това са въпроси, които самите деца задават“, обяснява детският психолог Иван Игов.

Другата причина, поради която трябва да се говори на тази тема от рано е, че още преди да тръгнат на училище децата имат достъп до телефони, таблети, компютри. „Те активно сърфират в интернет, а там има достатъчно много порнография. Ако няма с кого да говорят, ако няма необходимия контакт с родителя, децата започват да затварят тези въпроси в себе си. Това води до едно вътрешно напрежение и едно отрицателно отношение към човешката сексуалност. Не говорят за това, притесняват се, срамуват се и единственият източник на информация стават някои от връстниците им. А така се появява една огромна дупка. Родителите, които говорят с децата си на тази тема са много малко – не повече от 20%. Останалото децата се опитват да си го запълнят сами. Разбирате по какъв начин и с какви материали“, обяснява още детският психолог.

Според него тук е ролята на училището. "Преди хиляди години, когато училището е било измислено в древна Гърция, целта е била учениците да стават граждани, да се учат и да са част от обществото. Училището, още от онова време, е призвано да даде отговори на всички въпроси, на които семейството не може или не иска да даде“, допълва още Игов.

Според Михаела Джоргова преди да се реши дали да се пристъпи към една такава крачка е много важно да се види какво стои зад тези програми, каква е тяхната ефективност в други страни, срещат ли одобрението на родителите. “Според стандартите на Световната здравна организация за Източна Европа за сексуално образование децата от 0 до 4-годишна възраст следва да бъдат информирани за удоволствието което изпитват, когато докосват тялото си, за мастурбацията и да им се даде възможност да осъзнаят половата си идентичност. Децата между 4 и 6 години следва да бъдат запознати с ранна детска мастурбация, еднополовите връзки, различните концепции за семейство и уважение към различните норми за сексуалността. Между 6 и 9 г. да бъдат запознати с различните методи на зачеване, за мастурбацията и приятелството и любовта между хората от един и същи пол. Между 9 и 12 г. за различията между половата идентичност и биологичния пол и т.н. Обществената реакция спрямо това, както и спрямо часовете по тези въпроси в някои училища показва, че мнозинството от родителите не са съгласни с подобно съдържание”, казва тя.

“Направихме си труда миналата година да преведем резултатите от над 100 задълбочени съвременни проучвания през последните 30 години за оценка на ефективността от сексуалното образование в световен мащаб. Резултатите показват, че близо 90% от програмите за системно сексуално образование в училище са неуспешни и са причина за много вредни последици. Това са данни на американския Институт за изследване и оценка, известен с работата си за оценка на резултатите от програмите за сексуално образование през последните 25 години, на които разчитат ЮНЕСКО и различни правителствени агенции”, аргументира се Джоргова. Сред нежеланите реакции са намалена употреба на презервативи или повишена сексуална активност, увеличен брой партньори, орален секс, принудителен секс, болести, предавани по полов път или бременност.

“Оказва се, че тези програми са далеч от чисто академичното излагане на факти за живота. Те са свързани с избора на начин на живот, с разбиранията за сексуалността и с моралните ценности. Те целят не само да информират, но и да формират възгледите, поведението и решенията на децата по отношение на тяхната сексуалност и полова активност. А това са прерогативи на родителите, а не на училището. Училището би трябвало да обслужва и подпомага нуждите на родителите в този процес”, казва още Джоргова.

Според нея ако дадено училище предвижда часове по сексуално образование, понеже по закон те и към момента са възможни, е много важно да се информират предварително родителите за съдържанието им и да се поиска тяхното писмено съгласие.

От кой клас трябва да се говори с децата по тази тема?

Детският психолог е на мнение, че това трябва да става от първи клас. „Във всяка година с развитието на детето трябва по различни начини да казваме различни неща за това, което се случва. В най-ранна възраст те трябва да бъдат запознати с външните полови различия – момченце и момиченце. С това, че възпроизводството става в корема на мама. За децата този отговор е достатъчен. На 7-8 години са първите признаци на пубертет. Децата започват да се замислят и за други неща като привличане, любов, връзка, контакт. Ако преди това са видели порнографски материали в интернет, това може тотално да изкриви съзнанието им. Особено при момчетата, където хиперсексуалността е по-висока. Това, което те биха видели в сайтовете не отговаря на нормалните човешки сексуални отношения. Затова е толкова важно в училище да се говори за това“, казва Игов.

На всяка възраст бихме могли да говорим с детето си по подходящ, полезен и уважителен начин. Тъй като децата се развиват с различни темпове, родителите най-добре могат да преценят кога и как да говорят с тях по тези въпроси. Трябва да уважаваме правото им, като първостепенно отговорни за отглеждането, възпитанието и образованието на своите деца, и да им съдействаме с необходимата информация как най-ефективно биха могли да изпълнят тази си роля“, казва председателят на Асоциация "Общество и ценности".

Защо е толкова страшно и неудобно за родители и учители да говорят за това?

Според детския психолог страшното е, че ние не познаваме собствената си сексуалност, имаме притеснение от нея и не говорим свободно за това. „Прикриваме тези неща с вицове и майтапи. Аз не познавам човек, който да няма притеснение за това, че нещо в неговия сексуален живот или неговата сексуална идентификация не е както трябва. Всичко това може да се реши, когато говорим свободно за тези неща и създаваме един климат на доверие – не само към децата, но и към партньорите си. Защото и там възниква един много голям проблем, че ние много често не говорим и със собствените си партньори за това, което се случва. Това е една от основните причини за разводи в семейството и изневери. Факт е, че ние сме сексуално „задръстени“, както казват децата. И за да се отдръстим това най-лесно става в детска възраст“, казва експертът.

Председателят на Асоциация "Общество и ценности"смята, че всички хора имат вродена скромност по отношение на словесно обсъждане на сексуални въпроси. Това е здравословно. “Доказано е, че ако се помогне на родителите за това как да говорят на децата си за секс, техните страхове или смущение изчезват и това укрепва връзката с детето им. Опитът сочи, че родителските дискусии, при които родителите споделят своите ценности по отношение на сексуалната активност, оказват много по-голямо влияние върху поведението на децата от всяка друга форма на сексуално образование”, смята тя.

Съществуват полезни сайтове, насочени към родителите, за това как да помогнат на децата си да избегнат или да се справят с порнографските изображения, на които те са изложени по различни начини в наситената ни със секс култура.

По какъв начин трябва да се говори по тази тема с децата?

Психологът Иван Игов е на мнение, че формата на говорене не може да бъде специален предмет. „Може да бъде в рамките на това, което ние наричаме граждански/социално възпитание и програми, каквито нашето дружество на психолозите сме изготвили още преди 15 години“, смята той.

Според него Министерството на образованието трябва да покани наистина изявени специалисти в детската психология и хора, които разбират от сексология, и те да предложат програма, която да е интегрирана в програмата за социално възпитание. Най-голямата грешка според него би било ако се отдели сексуалността и сексуалното поведение от темата за приятелството, привличането, любов, работа в екип. „Това, което децата не знаят е, че сексът при хората, за разлика от животните, е вид общуване. Това не е просто акт на възпроизводство, а начин на общуване“, казва Игов.

Според Михаела Джоргова по темата трябва да се говори естествено, искрено, истинно, уважително, полезно и градивно. „По-малките деца, в предучилищна възраст, могат да бъдат научени как да защитават тялото си, откъде идват бебетата, да ценят тялото си и своя пол, да уважават телата на другите“, казва тя и дава пример с някои родители, които използват банския костюм, за да научат децата си как да се предпазят от сексуално насилие в ранна възраст. Например родител може да научи детето си, че зоните, обхванати от банския костюм, са много лични и специални и не е подходящо да ги показва на други, нито да оставя други да ги докосват. „Те също трябва да бъдат научени да уважават интимните части на телата на другите. Родителите трябва да отговорят ясно, без да навлизат в изрични подробности, на всички въпроси, които децата им задават относно секса, за да може те спокойно да споделят с тях“, смята Джоргова.

Сексуалното образование няма ли да помогне за намаляването на случаите на сексуално насилие между деца, на каквито сме свидетели доста често през последните месеци?

Затова сексуалността не трябва да бъде откъсвана от другите видове отношения. Децата не разбират добре чувствата на другите. Затова те не разбират какво причинява насилието на другите. Трябва да започнем от насилието изобщо и да включим и сексуалното такова“, смята Игов.

Фактът, че ние нямаме такъв вид образование, води до това, че през последните години 70% е нараснал броят на заразените с ХИВ. В момента вероятно говорим за около 10 000 човека. Ако децата не взимат мерки в сексуалното си поведение това ще е проблем. Ние винаги сме в челните редици на раждания на майки под 14 годишна възраст. Нека да не се оправдаваме, че са само малцинства, има всякакви“, казва експертът.

„Често се излиза с аргумент, че децата трябва да бъдат запознати най-подробно с всеки аспект на сексуалната анатомия и поведение и да научат подходящата терминология, за да могат да съобщават за сексуално насилие и да разпознават кога се случва. Това обаче се използва като предлог за прокарване на вредното за тях системно сексуално образование. Подобно обучение може да бъде доста стряскащо и дори травмиращо за някои деца. Проучванията сочат още, че образованието, базирано на въздържание от сексуална активност дава добри резултати за намаляването на сексуалното рисково поведение на подрастващите, за разлика от образованието основано на контрацепция”, казва председателят на Асоциация "Общество и ценности".

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Как ви се отразява седенето вкъщи?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 152 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.