СБЛЪСЪК: Справя ли се държавата с осведомяването на обществото за коронавируса?

10:00, 28 фев 20 / Сблъсък 25 3815 Антония Иванова

Коронавирусът затяга примката си около България, като в почти всички балкански страни вече има случаи на болестта. Засега страната ни остава незасегната, но всички специалисти изказват мнение, че е само въпрос на време и България да се присъедини към списъка. За момента 40 души са под наблюдение в 9 области. Властите провеждат засилена информационна кампания за превенция на появата на коронавируса. В същото време обаче от мерките вниманието се насочи към споровете за това каква е процедурата за излизането в доброволна карантина в случай на опасение за наличие на болестта и най-вече - за чия сметка ще е тя.

TOPNOVINI.BG потърси мнението на д-р Станимир Хасърджиев, председател на УС на Национална пациентска организация  и Любомир Аламанов, работещ в сферата на комуникациите повече от 20 години и управляващ партньор в SiteMedia Consultancy, дали държавата успява да се справи със задачата да предотврати избухването на паника около болестта.

                                                                                                                                                      

 

Според д-р Станимир Хасърджиев, държавата за пореден път показа, че реагира само при поява на криза, а в останалото време пренебрегва въпросите, свързани с реакция при определени прояви, застрашаващи здравето на хората. "За съжаление виждаме разнопосочни послания от различни политически сили и лица на високи постове, което показва, че няма ясна визия и политика, която да е предварително стикована. Тоест липсва какъвто и да било разговор или план за поведение при такива ситуации", каза д-р Хасърджиев.

"Смятам, че държавата спомогна за подклаждане на настроения за психоза. Вместо дебатът да бъде какво да правят хората, той беше за това какво тя няма да плати, защото хората по собствено желание едва ли не ще се заразят с вируса. За да не се всява паника, институциите трябва да подават информация към населението какво трябва да се прави и как ще помогнат на тези, които попадат в застрашените групи или евентуално ще бъдат инфектирани. Вместо това държавата обясняваше как няма да помага на тези хора, как те да се оправят сами, да си плащат сами болничните", каза още д-р Хасърджиев. Според него държавата трябва да застане до хората и да измисли законов ред за компенсация на карантинния период, като по този начин спомогне да не се заразят други.

"Струва ми се, че засега Кризисният щаб и останалите институции се справят добре", каза от своя страна Любомир Аламанов. "Трябва да отбележим, че те имат сложната задача да държат масовата публика в състояние на „лека организирана тревожност“, т.е. да не се отпускат, че няма никаква заплаха. Все пак има риск да се появи вирусът в България и хората трябва да взимат предпазни мерки", каза още той, като допълни, че засега нещата изглеждат под контрол.

"След създаването на Кризисния щаб, а и след осъзнаването, че коронавирусът е на границата ни, държавата се задейства. Бяха направени информационни материали, започнаха редовни брифинги, членове на щаба отговарят на медии и участват в предавания. За щастие процедурите за превенция не са сложни – мийте си по-често ръцете, не ходете на публични места с голямо струпване на хора, при симптоми като висока температура и затруднения в дишането, веднага се обадете на личните си лекари. И всичко това беше направено за два дни и половина", изтъкна Аламанов.

"Постфактум лесно се вижда дали е трябвало по-рано да се предприемат мерки, или не. Може би, ако имаше активни действия предишната седмица, мнозина щяха да обвинят правителството, че си измисля и отклонява вниманието от политически и икономически теми. Нека оставим този анализ за времето след кризата. Сега е контрапродуктивно да спорим кога и какво е трябвало да стане в миналото. Нека се концентрираме какво може да се направи за по-добрата комуникация оттук нататък. Важно е да се намери точният баланс в информиране на масовата публика. От една страна хората да разберат, че има потенциална заплаха и трябва всеки да стане по-дисциплиниран и да вземе мерки. А от друга страна да се знае, че институциите са на мястото си и няма нужда от паника", подчета Аламанов.

Запитан какво е нужно да бъде сторено, за да бъде преодоляна кризата без да се стига до паника, PR-експертът отбеляза: "От комуникационна гледна точка това е редовната и коректна информация. Без омаловажаване, но и без преиграване. Масовата публика трябва да знае, че е възможно да се появи вирусът в България и всички ние трябва да имаме дисциплината да се пазим и да не ставаме разпространители. Както и че до момента няма индикатори за силни притеснения. Силно се надявам, че никоя политическа сила няма да използва ситуацията, за да плаши хората и да извлича изгода. Бих си позволил само да препоръчам в Кризисния щаб да има и специалист по комуникации. Лекарите, военните, професорите и другите специалисти имат много работа и малко помощ в комуникациите само ще ги облекчи откъм натовареност".

Според д-р Хасърджиев в България информацията, подавана от Министерството на здравеопазването, не е достатъчна и трябва да се вземе пример от това, което са направили националните институции в големите европейски държави.

"Направихме си труда и сме превели едно към едно инструкциите от здравната служба на Великобритания, които са много простички и вече са качени на страницата на Националната пациентска организация, възнамеряваме да ги изпратим и на Министерството на здравеопазването. Те са насочени към населението и към медицинския персонал. С прости правила какво да се прави, защо да се прави. При кои случаи човек да си стои вкъщи и защо. В никакъв случай човек, който има съмнение, че е с коронавирус, да не отива на лекар", съобщи председателят на Националната пациентска организация.

Наложително е Министерството на здравеопазването и Здравната каса да дадат инструкции и по-пълна информация към личните лекари и болниците как да действат. Да се направи информационна кампания, насочена към населението какви профилактични, предпазни и ограничителни действия трябва да се предприемат, както и при какви условия е необходима самоизолация на високорисковия пациент. Тези действия да бъдат съгласувани с работодателите с цел намаляване на негативното влияние върху националната икономика.

"Обществото в момента наблюдава с интерес, вероятно част от него си мисли, че това е поредна серия от световната конспирация, а друга вероятно си мисли, че се отклонява политическото внимание. Тези, които следят внимателно процесите, обаче виждат, че това е една реална заплаха пред човечеството. Заплаха, която няма да затрие човечеството от Земята, но е достатъчна, за да предизвика достатъчно много поразии и да зароди глобална икономическа криза", изтъкна в заключение д-р Хасърджиев.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани