Все повече представители на бизнеса призовават правителството да предприеме мерки за смекчаване на влиянието на кризата, предизвикана заради борбата срещу разпространението на коронавируса. Най-засегнати са търговските обекти, ресторантите, баровете и дискотеките. Финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че правителството ще предложи няколко бързи мерки в контекста на едномесечния срок на извънредното положение. Сред идеите са държавата да поеме 60% от заплатите на служителите, да се удължи срокът на годишното счетоводно приключване и др.
По темата TOPNOVINI.BG потърси мнението на колумнистите Димитър Петров и Теодор Димокенчев.
Димитър Петров: Държавата е длъжна да се намеси и да защити ощетените
Строгите мерки, които са в сила у нас от петък насам, бяха въведени за да предпазят цялото население и от здравна гледна точка не целят да дискриминират едни социални групи за сметка на други. От икономическа и финансова гледна точка обаче, тези мерки имат различно отражение, в зависимост от това кой в коя сфера на заетост се препитава.
След ограниченията, които бяха наложени, могат ясно да се откроят шест групи отрасли (респективно, работещите в тях), всяка от които е по различен начин повлияна от извънредното положение:
- Бизнеси, които в условията на карантина увеличават оборотите си - търговия на дребно с хранителни продукти, фармацевтична индустрия
- Професии, които са подложени на допълнително натоварване - мединцински кадри, здравни инспектори, полицаи; логично е държавата да компенсира тези служители за полагания извънреден труд, при това в опасна среда (както стана ясно, правителството реши да отпусне надбавка от 1000 лева месечно за всеки медицински работник докато трае епидемията)
- Без промяна в ситуацията, поне на първо време – тук става дума за останалата част от бюджетния сектор (държавна администрация, учители, пенсионери), но е възможно при продължителна карантина и сериозна икономическа рецесия да настъпи затруднение с изплащането на техните заплати и пенсии
- Отрасли, които първоначално не търпят поражения, но са изложени на риск в последващ етап - това са на практика повечето сектори на индустрията, земеделието, банките, товарният транспорт, куриерските услуги и т.н. (Привидно 3-та и 4-та група си приличат, но едните са в бюджетния сектор, а другите трябва да разчитат сами на себе си).
- Бизнеси, чиято дейност не е забранена, но вече търпят загуби – тук се включват както производителите и доставчиците на стоки и услуги, които не са от първа необходимост (в извънредна ситуация естественият инстинкт на хората е да ограничат потреблението до минимум, тъй като не се знае докога ще им стигнат все по-оскъдните ресурси), така и ресторантите и заведенията за бързо хранене (първите могат да доставят храна по домовете, но това няма как да компенсира намалените им обороти, а дейността на огромната част от вторите практически се обезсмисля, когато улиците са пусти)
- Бизнеси в реален риск от фалит – това са всички обекти, които трябваше да затворят в петък и няма как технологично да преминат на дистанционен (онлайн) режим.
Както се вижда, едни печелят, други губят, а при трети положението засега (подчертавам, засега) е общо взето непроменено. Проблемът е, че вторите са повече от първите. И с течение на времето разликата ще се увеличава.
Тук някой пазарен фундаменталист би казал, че това е нормално – винаги едни печелят, а други губят, това е същината на свободната пазарна икономика. И ще бъде прав... но само в нормална ситуация. А сегашната ситуация не е нормална.
Поради непазарна причина (коронавирусът), с непазарни мерки (ограниченията) едни пазарни играчи се оказват облагодетелствани, а други – ощетени (някои от тях и директно застрашени от фалит). В такъв случай държавата е длъжна да се намеси, за да защити последните. По какъв начин, с какви мерки – едва ли аз съм най-подходящият, който да дава съвети, със сигурност и в правителството, и в работодателските организации има хора, които са хем по-компетентни, хем по-информирани от мен относно текущото финансово състояние на държавата.
Доколкото разбирам, държавата разполага с финансов резерв, който да се пренасочи към най-застрашените, но този резерв не е неограничен и в един момент може да се окаже недостатъчен. Затова на по-късен етап, ако се наложи, държавата ще трябва да обложи облагодетелстваните бизнеси с временен (повтарям, временен) допълнителен данък, приходите от който да предотвратят настъпването на социална, или не дай си Боже, хуманитарна криза.
И не, това не е социализъм. Нарича се държавност и обществена солидарност.
Теодор Димокенчев: Правителството да не се поддава на призиви за „спасяване“
В сегашното извънредно положение е много важно правителството да не се поддава на призиви за субсидии, “спасяване” и даже национализация на цели сектори от икономиката, защото не са се подготвили за потенциалната криза. За съжаление е вероятно точно обратното. Не мина и ден от обявяването на извънредно положение и туристическият сектор вече иска пари от държавата. Този сектор още живее в соц-а и е изключително привилегирован - с по-ниски данъци и различни облекчения. Това отношение на държавата към туризма води до несъразмерността му в нашата икономика (над 10%) и до съществуването на сериозно лоби. Същото лоби, което е в основата на атаката срещу алтернативните модели като airbnb, водена от Менда Стоянова, Владислав Горанов и Валери Симеонов по изключително непрозрачен начин.
Стопанските свивания (рецесии) и кризи са нещо нормално и имат много важна функция в обществото. Те изчистват неадекватните бизнес модели и пукат балоните в икономиката, за да може при възстановяването човешките усилия и средства да се разпределят към по-адекватните и ефективни стопански играчи. Стопански “кризи” и промени в отделни сектори и отделни бизнеси има постоянно - затваряне и преобразуване на ненужни отдели и производствени мощности в отделни компании, фалиране на квартални магазинчета и големи бизнеси и заменянето им с други, сливания и придобивания. Това е част от стопанския живот и тези процеси водят до постоянно обновление, което да отговаря максимално на нуждите на потребителите.
Как държавната намеса се отразява на истинската икономика? Нека вземем за пример две къщи за гости - на Петър и на Иван.
Петър винаги гледа да мине тънко и не държи на склад запаси за гостите. Той разчита, че винаги може да поръча храна и санитарни продукти и всякаква печалба харчи за собствените си нужди. Ако в магазина няма храна в продължение на седмица, той няма да може да приеме гостите, които вече са му предплатили почивката. Разчита, че целият сезон къщата ще е пълна с гости и не е заделил нищо за трудни времена.
Иван е по-предпазлив. Той има заделено складово помещение в къщата, вместо да го дава като още една стая за гостите. Поддържа в склада си санитарни продукти и храна за месец напред. Ако има проблеми с доставките, той е готов да приема гости, докато трудното време отмине. Най-важното - Иван е намалявал собствената си печалба, живял е по-скромно и се е подготвял за потенциално тежки времена. Има спестявания и за себе си, ако оборотът замре.
Сега си представете какво става в условията на криза с тези два бизнеса. Иван се е подготвял и успява да посрещне гостите си. Ако пък няма гости, заради карантина, бизнесът оцелява заради спестяванията. Петър обаче нито може да посреща гости, нито има заделени средства да оцелее къщата му до края на кризата. Но Петър има жокер в ръкава - той може да се обади на “своя човек” в управлението. Неговият човек му урежда субсидия, за да се поддържа “стабилността” и да няма икономически сривове.
Какъв е икономическият и психологически ефект от това? С наливането на пари в къщата на Петър, правителството стимулира това неустойчиво икономическо поведение да продължава. С данъците на хора, които изобщо не биха посетили къщата на Петър, а биха отишли например при Иван. Когато отмине кризата, Петър може да продължи с големите си харчове и безотговорно въртене на “бизнес”.
Иван остава с пръст в уста. Той е бил спестовен, предвиждайки такива времена. Накрая се оказва, че Петър не само е харчил повече и си е живял по-добре (заради по-голямото усвояване на печалба), но и накрая не е понесъл никакви последици за късогледството си. Иван няма да получи субсидия и ще изхарчи собствените си спестявания, за да изкара кризата. Ако пък и той получи субсидия на общо основание, той пак е назад, защото излиза, че се е запасявал без причина, вместо да харчи повече и да си живее по-луксозно.
Когато отмине кризата, Иван ще се научи вече да не спестява, защото правителството му е доказало, че спестяват само балъците. При следващата рецесия, вече и Петър и Иван ще искат помощ от държавата. Още повече данъци ще бъдат изхарчени за “спасяване” на още по-голям брой късогледи бизнеси. Това не е пазарна икономика.
В нормалната пазарна икономика Петър щеше да фалира, а Иван щеше да оцелее. Когато кризата отмине, гостите ще идват повече при Иван, защото неговата къща за гости още функционира. Иван ще има повече доходи и ще може да ги инвестира във втора къща или други бизнес, защото се е доказал като предвидлив предприемач. Петър ще продаде къщата на някой по-кадърен предприемач като Иван и дългосрочно целият сектор ще бъде по-устойчив на кризи. А Петър ще си намери друга работа, за която е по-подходящ.
Всякакви намеси на правителството като печатане на пари, субсидии, привилегироващо или дискриминационно данъчно или регулаторно отношение към отделни сектори и играчи, пречат на този пречистващият ефект на рецесиите. Така на пазара остават старите неефективни бизнес модели, вместо да бъдат заменени с по-ефективни. Колкото повече се меси държавата, толкова по-голям дисбаланс се натрупва, надува се стопански балон. Това особено много се проявява при рецесия, ако правителството налее пари във фалиращите предприятия и ги “спаси”. По този начин се субсидират лошите бизнес модели, за сметка на тези, които са имали по-предпазлив и устойчив модел. Спасявайки лошия бизнес, държавата си подлага за следващата криза, която ще бъде още по-лоша и ще има нужда от още повече “спасявания”, както видяхме от опростения пример с Петър и Иван. Този комунистически рак за съжаление беше приложен в изключително голяма степен по време на голямата рецесия през 2007 г., а печатането на пари от централните банки не спря през целия период от края на кризата до днес. Федералния резерв на САЩ вече обяви, че ще налее 1,5 трилиона долара в американската икономика, за да я спаси от сериозни сътресения. Нашето правителство дава сигнали, че също се готви за такива мерки.
Тази политика на лесни пари и глобалната свързаност водят до проблеми при рецесия. Бизнесите свикнаха, че всичко може да се поръча по всяко време и решиха да не държат складови наличности. Реално така се постига по-голяма оборот и разпределяне на печалба, защото няма капитал, който е “вързан” да стои в склада като резерви. Друг бизнес, който държи складови наличности и инвестира в мерки за като има криза, отлага консумирането. Затова е редно при криза вторите, като по-предвидливи, да останат на пазара, а първите да изгорят. Вторите са поели риска да не консумират (да не разпределят печалба) на момента и трябва да получат и наградата при сбъдване на рисковото събитие. Докато икономиката върви, поведението на първите има краткосрочна логика, но не и ако се гледа цялостната картинка.
Когато държавата при криза субсидира късогледия пазарен модел, то тя наказва предпазливостта и дългосрочното планиране. Когато субсидираш нещо, получаваш повече от него. Много ми е забавно как всички социалисти и интервенционисти пищят срещу “консумеризма”, а в същото време като дойде криза, субсидират най-консумеристки ориентираните бизнеси, уж за да спасяват работните места. Но те така подкрепят точно бизнес моделите, които са най-неустойчиви и най-прахосващи ресурси. Така беше надут и имотният балон преди кризата от 2007 г., а после най-големите виновници бяха спасени с държавни пари, за да се пази “стабилността”.
Нещо повече, при предишната криза всички пропагандираха политика на “затягане на коланите”. Само че вместо държавата да намали разходите и да затегне колана, като облекчи данъчно обикновените хора, тя всъщност харчеше повече и повиши данъците на хората или тегли външни заеми (които са на практика отложени данъци). Това само задълбочи проблемите и направи възстановяването много по-бавно, отколкото щеше да бъде, ако бюджетът беше балансиран със закриване на безсмислени агенции и политики, финансирани от данъците ни.
Под прикритието на борбата със сегашната криза, правителствата ще направят бъдещата икономика още по-неустойчива. Политиците ще имат още по-голяма власт да се бъркат в стопанството, вместо потребителят да е цар. Това е самосбъдващото се пророчество на всякакви социалисти и интервенционисти - месят се в икономиката, което води до криза, което води до по-голяма намеса в икономиката, което води до по-голяма криза. И за пагубната си политика обвиняват “пазара” и “капитализма”. Ако социалистите разбираха от икономика, нямаше да са социалисти.
Добави коментар