СБЛЪСЪК: Има ли нужда от Икономически кризисен щаб?

15:50, 30 мар 20 / Сблъсък 25 4608 Цветилена Симеонова
Снимка: Pixabay

Кризата, породена от коронавируса, безспорно постави българския бизнес в ситуация с висока степен на неизвестност. Заради това бизнесът поиска незабавното създаване на Икономически кризисен щаб с цел да се предотврати срив на икономиката и създаване на предпоставки за бързото ѝ възстановяване. Има ли нужда обаче наистина от създаването на такъв щаб?

По темата TOPNOVINI.BG потърси мнението на икономиста Владимир Каролев и финансиста Емил Хърсев, след като внесе официално предложение в Министерски съвет с предложение за създаване на Икономически кризисен щаб.

 

                                                                                                                   

                                                                                                                     
Според Владимир Каролев Икономически кризисен щаб е трябвало отдавна да бъде създаден. „Най-много следя какво правят в Израел, Сингапур, Хонконг, Тайван, САЩ, Англия, защото според мен от англосаксонския свят ще дойдат най-добрите идеи – и те дойдоха. Не случайно Сингапур и Хонконг можеше да бъдат сериозно засегнати от това, което се случи в Китай, заради много сериозните бизнес връзки. Осем полета на ден има от Ухан до Тайван. И там има едновременно медицински и икономически мерки. И задължително във всички щабове има финансисти и икономисти“, посочи той.

От своя страна, финансистът Емил Хърсев подчерта, че страната има щаб за управление и той се нарича Министерски съвет. „И ако имат нужда от това да се съветват с някого, познават икономистите и не виждам никаква пречка да получат консултация от абсолютно всекиго, който работи у нас. Така или иначе отговорността си е на изпълнителната власт на страната. Ако има нужда да прави някакви специални комитети, съвети, щабове – може. Но според мен страната си има щаб за управление“, обясни той.

Икономическите последици

Каролев обясни, че няма човек, който да може да се ангажира с прогноза колко фирми ще фалират вследствие на кризата. „Всичко зависи най-вече от това, колко ще продължи карантината. Ако съдим от Китай – там я въведоха някъде в средата на януари, а за два месеца и половина Ухан се отвори. Като се има предвид колко сериозен беше там проблемът, не очаквам в България да има нужда от карантина, по-дълга от месец и половина – два“, посочи икономистът. Той подчерта, че медицинските мерки у нас са много добри. За Каролев обаче единствената излишна мярка е забраната за практикуване на спортове на открито.

Според Хърсев също е изключително трудно да се определят последствията от нещо, което още не е завършило. "Най-малкото трябва да изчакаме краят на вълната – т.е. възобновяване на нормалното движение в страната и в производството. И едва тогава можем да оценим въздействието. Сега дори не знаем какво се е случило – то още се случва", обясни той.


Снимка: Pixabay

Помощ за малките

Каролев подчерта, че не може да се даде помощ на всички, затова тя трябва да е фокусирана в най-засегнатите сектори и да бъде главно за микро, малки и средни предприятия. И чак после да се мисли за големите компании. „Защото ако една голяма компания няма средства да оцелее няколко месеца, значи явно бизнесът не ѝ е устойчив по принцип“, заяви икономистът. Той даде пример с високотехнологична немска фирма в индустриалната зона на София, в която работят около 300 инженери – повечето българи, които произвеждат компютрите и таблата за почти 90% от световните автомобилни марки. „Много ясно, че бизнесът на тази компания ще се намали сериозно. Но не очаквам тя да поиска помощ, а и не трябва да ѝ се дава“, подчерта Каролев. Според него сериозна помощ трябва да се предостави първо на ресторантьорите и на заетите в туризма. „За големите хотели може да няма пари, но за къщите за гости и малките хотели трябва да има помощ“, каза той.

Според Хърсев ще отнеме месеци, за да се формира някаква еднозначна стратегия за подпомагане. „Първоначалните и най-спешни мерки така или иначе правителството ги предприема. Имаме законодателство, което урежда реда за обществено подпомагане за онези, които напускат производството – т.е. са съкратени, уволнени. Имаме фонд за защита от безработица. Това са механизмите, които съществуват в страната и без коронавирус. Те затова са измислени и сега трябва да се приложат. Всяка една фирма на Земята би трябвало да има свой план за действие при извънредни обстоятелства, трябва да има и своите резерви. А ако няма своите резерви, значи толкова и е изписана тая фирма – може би е по-добре да освободи света от съществуването си, ако не е в състояние да преживее и елементарни сътресения на пазара“, коментира финансистът.

Ще сработи ли мярката 60/40

Като помощ за справяне с кризата държавата ще поеме 60% от осигурителния доход на затруднените фирми. Тази мярка обаче предизвика обществени полемики.

Каролев подчерта, че ако споразумението е 60/40 за всички фирми, то няма да стигнат парите. „Според мен трябва да е 100% за някои фирми – примерно за микро фирмите (с персонал до 10 души) трябва да е 100%, защото те няма как да имат сериозни спестявания и няма как да оцелеят дълго време“, смята икономистът. „Дяволът е в детайлите и мисля, че проблемът е точно, че не се гледа в детайлите. И мисля, че вина имат и някои от работодателските организации, които настояват примерно помощ да получат и огромни компании с по 7-8 хиляди служители. Но това са компании, които ще оцелеят, а има такива, които няма да оцелеят. Затова фокусът трябва да е в тях – малките компании в засегнатите сектори“, каза той.

Според Хърсев тази мярка няма да сработи, защото не е равностойна на това, което без друго имат като право и работодатели, и работници да получат от общата схема на обществено осигуряване. „Просто по-изгодно им е да съкратят работниците и да действат общите правила за обществено осигуряване, отколкото да приемат тази схема с 60/40 разпределение на осигуровките за неработещи предприятия“, коментира финансистът.

 

TOPNOVINI.BG призовава за дисциплинирано и отговорно поведение пред изпитанието COVID-19. Да се обединим около каузата да запазим живота и здравето на най-близките си.
#ОстаниВкъщи - спаси човешки живот!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!