СБЛЪСЪК: Кой да плаща здравните осигуровки при неплатен отпуск заради пандемията?

Промените в извънредния закон заради пандемията продължават. Депутатите разписаха неплатен отпуск до 90 работни дни да се счита за трудов и осигурителен стаж през тази година, при 60 дни досега. От социалното министерство изтъкват как по този начин хората няма да губят пенсионни права заради прекъсване на стажа. Има и едно но – работниците сами трябва да платят здравните си вноски, от 26 лева на месец, за да не загубят здравноосигурителните си права. Един от вариантите, уточняват от социалното министерство, е това да стане с част от средствата, получени по програмата „Запази ме“.

Задължението за вноските сега е върху работниците, което предизвика противоречиви реакции. Според Закона за здравното осигуряване е така само когато човек по собствено желание е в неплатен отпуск. Очевидно в момента ситуацията не е такава. Законът казва и че когато неплатеният отпуск е поради производствена необходимост, вноската е за сметка на работодателя. Това също не отговаря на сегашната действителност. Остава държавата...

Управляващите почти посъветваха гражданите да не плащат вноските до 3 месеца, защото губят здравноосигурителни права при липса на вноски за над 3 месеца в рамките на 3 години. „Ако здравните вноски не са плащани само 3 месеца, здравните права се запазват, но ако има само още един месец 3 години назад, за който не е направена вноска, правата се губят“, припомни председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.

„Отворен остава единствено въпросът със здравните осигуровки. Дължат ги тези хора, които в момента получават конпенсации, и трябва сами да ги заплатят, за да не загубят здравноосигурителни права след третия месец, ако продължават да не получават осигуровки. Иначе всички други права са запазени“, коментира социалният министър Деница Сачева.

Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването обаче е на мнение, че отговорността е на правителството. „Работникът не излиза по желание в неплатен отпуск, а по заповед на министъра на здравеопазването“, коментира той пред БНР. По думите му с изплащането на компенсации през социалното министерство, 24 лева на ден за хората в неплатен отпуск, държавата става работодател – така че трябва да плати и здравните вноски.

Оказва се, че в казуса с осигуровките може да влезе и ваксинацията. Хората с прекъснати здравни права няма да могат да се ваксинират при личния лекар, а ще трябва да търсят помощ в РЗИ, обясни пред БНТ зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов. „За да отчетем ваксината, пациентите трябва да са осигурени“, уточни той. Същото важи и за ваксината в болниците, които разчитат на парите от НЗОК.

Лидерът на „Изправи се. БГ“ Мая Манолова призова премиера Бойко Борисов да „озапти министрите и да накара депутатите“ да гласуват държава да плати здравните осигуровки на хората в принудителен неплатен отпуск от затворените в пандемията фирми. „Заплатите на депутатите са с по 500-600 лв. по-високи от есента. Да направят един жест към българските граждани и да платят 26 лв. на месец здравните осигуровки на работниците“, коментира Манолова, като изтъкна, че 26 лв. няма да „бутнат“ бюджета, но са непосилни за хора без доходи.

„Задава се армия от здравно неосигурени лица в условията на пандемия“, апелира Мая Манолова и съобщи, че офисът й е залят от сигнали на хора без доходи, които взимат бързи кредити и се заробват, защото не могат да лекуват себе си и семействата си.