Дойде и онова време, в което правим равносметка. В личен план - какво сме спечелили и какво сме загубили, какви хора сме били. Даваме си обещания, които после често не спазваме. В 00.00 часа започва обратното броене на следващите 365 дни, в които ще бъдем дъщери и синове, майки и бащи, приятели и колеги, работещи и граждани.
За държавата 2021 година сякаш бе по-дълга от 365 дни. Превратната за българите в политически план година започна още от миналото лято. Хиляди протестиращи показаха, че искат смяна на властта, изкрещяха, че им е писнало. Виковете на жълтите павета отприщиха вълна от събития, които разклатиха устоите на изглеждащата заспала България и доведоха до безпрецедентна за младите поколения политическа криза. Защото старите поколения помнят и други кризи...
Наричаната от мнозина превратна за страната година мина под знака на изборите. Българите три пъти гласуваха за парламент, избраха и президент на втори тур. По време на цялата политическа бърканица партии изгряваха и залязваха, размиха се понятията за победител и победен, за управляващи и коалиции, за статукво и промяна. България бе управлявана от две служебни правителства, назначени от президента Румен Радев.
Въпреки че годината отвсякъде беше политическа, политиката изглежда е нещо все по-чуждо за българите, случваща се отвъд тях, не заради тях и въпреки тях. На последните избори беше регистрирана рекордно ниска избирателна активност. Първосигналните причини за това са разочарованието от политиците и умората от гласуването, безразличието и апатията към политиката като цяло. Но по-съществените причини се крият под повърхността, зад „любимата“ дума Преход и са свързани с цялата история на българското гражданско общество. Което все пътува към осъзнаването и все не може да стигне.
За България годината завършва с редовно правителство. На политическата въртележка се качиха немалко партии, но някои слязоха бързо. Кратката хронология: „Отровното трио“ стана дуо, което се събра с бившия омбудсман Мая Манолова в „Изправи се! Ние идваме“, но протестната инерция не им достигна за 4% на последните избори. Партията на Слави Трифонов от победител през юли се срина до пето място през ноември. „Има такъв народ“ не съумяха да сформират кабинет след летните избори и избирателите ги наказаха. Сериозен срив и за БСП – левицата остана четвърта по подкрепа, тресе се от вътрешни противоречия, а лидерът й Корнелия Нинова е в оставка. Под въпрос е и съществуването на коалицията „Демократична България“, които също не успяха да извлекат позитиви от участието си в протестите, и са с трима лидери в оставка. Трети станаха ДПС, което за запознатите не е изненадващо. Движението запази стабилен резултат (в известна степен и заради включването на лидера Мустафа Карадайъ в президентските избори). Въпреки това след изборите излязоха като една от партиите, с която никой не иска да говори, а не без която никой не може. За народните 4% се пребори и една друга партия – „Възраждане“ на Костадин Костадинов. След плавното избледняване на ВМРО, НФСБ и „Атака“ от парламентарния хоризонт, предстои да видим ще последва ли тяхната съдба и „Възраждане“.
Голямата изненада донесоха харвардските момчета. Бившите министри Кирил Петков и Асен Василев изглеждат като основните виновници за преформатирането на политическата система. За няколко месеца те направиха партия, спечелиха изборите и прекратиха хегемонията на ГЕРБ. Всичко това би звучало като виц, ако някой ни го беше казал в началото на 2020 г. например. Двамата си взеха изпита по първо политическо впечатление с отличен. Предстои им обаче тежка сесия, почти като в „Харвард“. Въпреки че съумяха да съставят управляващо мнозинство, в него има коалиция в криза, нова партия с неясно бъдеще и БСП за цвят. Така си имаме набързо скроен политически парадокс – за да си в управлението, не е важно какъв изборен резултат имаш, а колко по-силно ще викаш срещу Борисов и ГЕРБ. Ще видим ще натежи ли всичко това на сложната политическа конструкция, която харвардците представят с усмивки.
И на последно място, но не по важност, управленската хегемония на ГЕРБ приключи. Казвам това с голяма скоба, защото не бива да се подценява партия с толкова политически опит. ГЕРБ се провалиха на последните два парламентарни избора, като подкрепата за тях намалява все повече. Партията не успя да победи и на президентските избори с проф. Анастас Герджиков. Лидерът Бойко Борисов отказа да бъде депутат, а за партията му остана ролята на опозиция в новия парламент. Образът на Борисов беше навсякъде в последните години и за мнозина още е трудно да повярват, че ГЕРБ няма да управляват. Коалиция антиБорисов обаче съвсем не е достатъчна за демонтиране на техния модел на управление, защото за над десетилетие във властта ГЕРБ са буквално сраснати с държавната администрация, и на централно, и на общинско ниво.
В очакване сме кога ще приключи и една друга хегемония - тази на главния прокурор Иван Гешев. Неговата оставка ще затвори кръга, който протестната вълна отвори. Засега Гешев успява да оцелее и лека-полека променя позицията си, за да се „хареса“ на новите управляващи. Усмивките и букетите обаче няма да са достатъчни...
За момента, Румен Радев води по резултат в дългия мач срещу Бойко Борисов. Радев успя да стане ключов политически играч, не само наблюдател на процесите в държавата. От вдигнатия юмрук на протестите та до излъчените служебни кабинети, сме свидетели на издигане на президентската институция на ново ниво. Румен Радев така си „изигра картите“, че властта на страната вече минава през „Дондуков 2“ и то не само за протоколни снимки.
Оптимизмът в политически план нараства, но все още всеки ще се съгласи, че България е държавата на абсурдите. „Продължаваме промяната“ побеждават на изборите и ще управляват страната под мотото: „Нулева толерантност към корупцията“. В същото време през няколко банки от тях в пленарната зала седи депутатът от ДПС Делян Пеевски, който влезе в „черния списък“ на САЩ за корупция. Пеевски е депутат за пореден мандат, нищо че дори не е ясно как ще си получава заплатата заради санкциите.
И още за абсурдите. Политическата криза съвсем не уплаши коронавируса. През 2021 г. започна масовата ваксинация срещу Covid-19, влезе в сила и изискването за зелен сертификат. Властите налагаха какви ли не мерки, чийто резултат е спорен. Уж нямаше да затварят училищата, после затвориха първо тях. И така децата можеха да ходят в мола, но не и на училище. Стимулираха ваксинацията със смарт часовници и меко казано неподходящи колажи. Здравният министър и работещи в министерството дори се хванаха за ръце, за да се замислят българите. И така нататък... На прага на новата година България е последна в Европа по ваксинация и втора по смъртност в света. Хиляди българи загубиха близките си в борбата с коронавируса. Много лекари дадоха живота си в същата битка. Останалите работят до изтощение.
45 души не се прибраха при семействата си, след като загинаха в тежката катастрофа на АМ „Струма“. Трагедията не само беляза годината, но бе и болезнен урок по добросъседство. Случаят показа на България и Северна Македония от какво съществено значение е да си помагат и че са по-близки отколкото политиците говорят. А един човек остана във висините завинаги и не успя за последно да прегърне детето си. Изтребител МиГ-29, управляван от подполковник Валентин Терзиев, се разби в Черно море. Инцидентът освен дълбока скръб донесе след себе си и редица въпроси за състоянието на армията и условията, в които работят българските военни и с чест бранят родното небе. Засега решения на проблемите не се виждат...
Най-важният урок на 2021 г. може би е, че властта не е вечна. Правото да управляваш се дава от народа, който рано или късно ще даде това право на другиго. А когато прекалено дълго си живял нависоко, падането е изненадващо и болезнено. И най-вече неизбежно.
Ще ви изненадам като кажа, че думата на 2021 г. не е изчегъртване, а промяна. Да, недостатъчна, половинчата, сякаш закъсняла, но промяна.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар