Премиерът Кирил Петков отиде на кино и гледа „Петя на моята Петя“. Той заведе министрите си в мол на съвременен културен тиймбилдинг, ако може така да го наречем. Бих казала обаче, че сбъркаха филма.
Пиша това с уточнението, че още не съм гледала лентата за живота на изключителната Петя Дубарова, но пък гледах друга, която горещо бих препоръчала на първите мъже в държавата. Става дума за „Останалото е пепел“, която ни кара да обърнем поглед назад към една личност, която често остава в пепелта на българската история - банкера и политик Атанас Буров.
Истината е, че филмът основно проследява любовната история на неговата секретарка (измислен персонаж) с американския журналист Джордж Смит. Но покрай нея лентата очертава и образа на Буров, когото смея да твърдя, че днешните политици трябва задължително да познават. Въпреки че той е представен силно фрагментирано, това е един добър случай да си припомним за него. Да ни накара да прочетем отново за този човек и да се замислим над думите му. И особено това трябва да направят новите политици.
Защото Буров е една от най-любопитните личности от новата българска история. Роден на 30 януари 1875 г. в Горна Оряховица, той остава трайна следа у нас като далновиден политик и интелектуалец. След 9 септември 1944 г. е в опозиция, но комунистическата власт го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Умира през 1954 г. в Пазарджишкия затвор и гробът му остава неизвестен и днес, въпреки че е имал достатъчно пари (и акъл), за да избяга от България навреме, да изостави всичко – живота и морала си, и така да се спаси. Той обаче е избрал България.
Буров е част от онова велико поколение, което след Освобождението ни съумява да изгради от пепелта цяла една държава. Като студент, а по-късно като министър и дипломат, той посещава много страни и народи, но винаги си остава патриот и родолюбец. Ама не от тези днешните, фалшивите. В края на живота си, притиснат от превратностите на историческата ситуация, заявява: „Ако ще се мре - в България да се мре. Не другаде. Защото човек без майка и без родина, той е нищо“.
„Най-важното, което ще спаси България, е да я обичаме“,
Буров е един от малкото хора, разбрали, че от България не се интересуват нито САЩ, нито СССР, нито Германия, нито Великобритания и че всички велики сили гонят само собствените си интереси. И че ако ние сами не се защитаваме, никой друг няма да го направи. История – която е особено наболяла днес, когато външната ни политика е изправена пред множество изпитания. И в опита да си да балансират между желанията на всички „велики“ в света, българските държавни мъже забравят най-простичкото - че водеща трябва да е любовта към родината. „Най-важното, което ще спаси България, е да я обичаме“, казва банкерът.
Едно от нещата, които отличават Буров, е, че той е бил патриот в истинския смисъл на думата. Вярвал е, че парите не са просто самоцел и средство за постигане на власт над народа, а че чрез тях заможните хора трябва да се грижат за процъфтяването на родината. За това и дарявал огромни лични средства за благотворителност, без да е засегнат от пороците на днешните богаташи.
Неговият живот е посветен на България, независимо, че е политик. И независимо, че днес сме свикнали политиците да живеят основно за себе си…
Много хвалебствия се „изхвалебстваха“ за „Петя на моята Петя“. И вярвам, че има защо. Но на политиците ни конкретно препоръчвам да отделят няколко часа и за „Останалото е пепел“. И въпреки че за качествата на филма може да се води дискусия, неговата основна сила е именно тази – да ни накара да си спомним и прочетем отново за един от хората, с които трябва да се гордеем. И ако лентата успее да накара поне един от съвременните ни политици да си даде сметка за истинската отговорност, с която е натоварен, то тя ще си е свършила работата.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар