"На попрището жизнено в средата намерих се в лес тъмен по зла чест, че правий път сбъркал бях в мрачината."
- Данте Алигиери
Да кажем, че 2022 г. донесе много предизвикателства ще бъде банално - случи се и през 2020 и 2021 г. Това, което по-скоро наблюдаваме, е плодовете на събитията от изминалите години. И в крайна сметка, да, ние наистина сме в политическа криза, но защо се стигна дотук? Отговорът е безкрайно прост - за пореден път избрахме пътя на революцията. Неустойчивата, бърза и възпламеняваща се революция, вместо доказания еволюционен подход. Връзката между революцията и еволюцията с политическата теория е значително дълбока, но най-лесното обяснение гласи, че революционното е либералното, а еволюционното е консервативното. В контекста на политическата ситуация в България обаче бунтът роди своите деца, изчака ги все така бързо да поемат по пътя и точно преди да стигнат целта си започна да ги унищожава.
Снимка: БГНЕС
Как се родиха революционните синове и дъщери?
Децата на революцията, които трудно станаха юноши, а някои от тях дори не достигнаха този етап от живота си, бяха родени или добиха сила най-вече около протестите от лятото на 2020 г. Събралите се недоволни граждани бяха яхнати от различни формации и партии, включително и от президента, излизайки от Дондуков 1 с вдигнат юмрук във въздуха. Удобен момент за събиране на популярност, но неудобни последствия, след като стана ясно, че обществото ще очаква нещо повече от просто плакати с подходящи лозунги.
Снимка: БГНЕС
Вълците в овчи кожи
След насъбралото се недоволство, 2021 г. ни донесе три парламентарни избори и едни президентски. В този процес има един ясно изразен пример, който може да ни послужи за обяснение за това колко бързо едно революционно дете може да се върне към отправната си точка, а именно аут от парламентарния живот в страната - “Има такъв народ”. Ако на първите избори за годината беше втора партия, то за отрицателно време стана първа политическа сила и за още по-отрицателно време - пета. Това, че не успяха да създадат правителство, въпреки че беше прецендент, че ГЕРБ не са на челното място, създаде продължаващото и до ден днешен чувство за безпомощност у политици и граждани.
Друг герой, който успя да яхне недоволството на протестиращите от 2020 г. беше Мая Манолова с Отровното трио. Там, разбира се, изненада нямаше - трудно едни толкова разпознаваеми и компрометирани личности могат да бъдат лицата на промяната, независимо колко крещящо малцинство представляват.
Снимка: БГНЕС
Младите и красиви "технократи"
Между всички протести и избори в турболентната 2021 г. бяха представени и служебните министри от кабинета на Стефан Янев, Кирил Петков и Асен Василев, които бързо започнаха да набират симпатии и подкрепа, освен заради факта, че са млади и образовани, а и защото бяха “галеничетата” на Румен Радев - към онзи момент политическата фигура, която се ползваше с най-голямо доверие на обществото. След излизането от служебното правителство и създаването на новата формация “Продължаваме промяната”, те набраха значителна преднина пред всички свои себеподобни и се превърнаха в мандатоносителя, който успя да накара четири политически субекти да създадат кабинет, независимо от тежките си различия.
Трябва да припомним, че 2022 г. започна с някак тъжен оптимизъм - хем имаше редовно правителство, хем на всички им се струваше прекалено компромисно. С инвазията в Украйна и последвалата война, нашият политически елит започна да се пропуква забележимо по линията на т.нар. “идеологии” и пристратия. Публичният диспут дали трябва да сме прозападно настроени или да се обърнем към любимия ни изток беше в разгара си. Думата, която отекваше във всеки един разговор беше “евроатлантизъм” - кой повече, кой по-малко и кой наужким вземаше тази дума за легитимация. Около този термин и войната в Украйна се очертаха неформалните мнозинства, което доведе до още по-голямо задълбочаване на политическата криза.
Снимка: БГНЕС
Точка на пречупване
Усилията на младите момчета и момичета от “Продължаваме промяната” да се борят с модела “Борисов” с нови и иновативни мерки и реторика не намери своето място в момента на политически, финансови и иконимически сътресения. Това, а и отдалечаването от президента, доведе до успешния вот на недоверие на председателя на Народното събрание Никола Минчев с подкрепата на коалиционните партньори от “Има такъв народ”. Историята на българския парламентаризъм ни показва, че веднъж успешно гласуван, вотът на недоверие на председателя на НС води правителството към своя край. Така и стана. Няколко месеца по-късно бяхме свидетели на прецедент в модерната ни история - успешен вот на недоверие към правителството на Петков. И така, “задружната дружина” не успя да повдигне планината на “статуквото” и то беше отново първа политическа сила на изборите през октомври.
Снимка: БГНЕС
Политически симулакрум
Неопитността в политиката у нас се асоциира с нещо положително. Това се получава най-вече, защото тя се приема за мръсна и неморална работа. Именно по този повод новите лица, които бяха предимно експерти, успяха бързо да наберат висок рейтинг. И въпреки това, експертите трудно можеха да ни заведат до “истината” - убеждението им, че в политиката има само едно правилно решение изигра много лоша шега на управляващите, които по този начин обърнаха гръб на немалка част от обществото.
2022 г. ни показа колко бързо може да изгори фитила на промяната. Новите се бореха срещу старите с викове, крясъци, обвинения, арести - да, това се харесваше на зрителя (бел. ав. “зрител”, защото годината беше като реалити шоу и защото по-голямата част от обществото беше наблюдател, а не участник - активността на изборите през октомври беше по-малко от 40%), но в крайна сметка той имаше нужда от конкретика - какво ще се прави, какви инструменти ще се ползват и какви ще са последствията.
През изминалата година видяхме тотален симулакрум (по Жан Бодрияр) в политиката. Успяхме да усетим колко силно постмодернисткият подход на разрушаване на установените правила владее политиката и обществото. И в крайна сметка, 2022 г. ще бъде запомнена като годината, която показа за пореден път, че революцията е опасен деконструктивистки подход, който може да вкара ползвателя в собствения му капан.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар