Археологически проучвания разкриват интересни находки на територията на Абритус
09:15, 05 сеп 16 / Култура
25
734
Шрифт:
Тя разказа, че тази година екипът е продължил археологическите проучвания в сектор 3. Това е теренът покрай северната крепостна стена на късноантичната крепост Абритус - между кули 8, 9 и 10. Проучването е продължило 21 работни дни, като финансирането в размер на 10 000 лева е осигурено от Министерството на културата. Радославова посочи, че с решение на Общинския съвет в Разград е отпуснато допълнително финансиране в размер на 3 000 лева за довършване на теренните археологически проучвания и теренната консервация на обекта.
„Целта ни тази година беше да разширим секторът в южна посока и ако е възможно да изясним окончателно архитектурният план на археологическите структури (масивни сгради) разкрити през изминалите три археологически сезона”, обясни ръководителят на археологическия екип.
Тя отбеляза, че е проучена площ от 80 м2 до дълбочина в източната част на сектора 4 м. „Културните напластявания бяха силно компрометирани от съвременни изкопни и строителни работи. В източната част на сектора, на дълбочина 2,40 м от съвременния терен се откриха деструкции (разрушения) от ранносредновековно полувкопано жилище от Х в. С него откритите жилища от този период в сектора стават три”, разказа Радославова. Тук са открити многобройни керамични фрагменти от съдове – гърнета с характерната за периода украса от врязани хоризонтални и вълнообразни линии, фрагменти от съдове с черна излъскана външна и вътрешна повърхности, костени шила. Сред находките са още един бронзов коланен накрайник, както и един бронзов реликвен нагръден кръст с изображение от едната страна на Христос, а от другата на Богородица Оранта.
В разширението на сектора в южна посока е разкрит окончателно архитектурният план на голяма сграда, чиито северни части са разкрити миналогодишния археологически сезон. Основите на тази сграда са от необработени варовикови камъни на калова спойка. Запазени са и част от стените. Тя има две помещения с обща дължина изток-запад 14 м и ширина 4 м. Подът е от набити в терена малки по размер варовикови камъни.
„Откритите в нея археологически находки – фрагментирана битова керамика, предимно амфори с характерната украса за периода – дълбоко врязани хоризонтално, леко вълнообразни линии и откритите през 2015 г. бронзови монети на императорите Анастасий І (491 - 518) и Юстиниан І (527 - 565) я датират в първата половина - средата на VІ в.”, обясни Галена Радославова.
Тя отбеляза, че източно от тази сграда, под деструкциите от ранносредновековния период е разкрит масивен зид с обща дължина 15 м и посока североизток- югозапад. Части от този зид са открити в дълбочина под демонтираното подово ниво на масивната сграда от VI в. Зидът изграден от обработени варовикови камъни на калова спойка е в конструктивна връзка с помещенията открити през 2013 г. в източната част на сектора.
„От открития археологически материал от тази година и през изминалите три археологически сезона можем да кажем, че този зид е част от масивна сграда от начало на 30-те години на IV в – най-ранната археологическа структура открита в този сектор”, коментира археологът.
Тя добави, че за окончателно изясняване на архитектурните планове на откритите шест масивни сгради с 14 помещения са необходими още археологически проучвания и изработване на консервационно-реставрационен проект за тяхното окончателно експониране и включване в туристическия маршрут на Абритус.
Късноантичният град Абритус, намиращ се в римската провинция Мизия Секунда, е един от най-значимите археологически обекти в България. Археологическите проучвания тук са започнали още през 80-те години на ХІХ в. от местния любител - археолог Анание Явашов (по-късно академик), продължени в средата на ХХ в. от н.с. Теофил Иванов (по-късно професор) и магистър археолог Стоян Стоянов, за да бъдат подновени отново в 90-те години на ХХ век и до днес от екипа на магистър археолог Галена Радославова и магистър археолог Георги Дзанев (в първите години на проучването и с участието на н.с. Петко Георгиев като научен ръководител), с участието на магистър археолог Дилен Дилов и реставратор Стоянка Савова и на Иван Саров, колега историк и геодезист.
През изминалите повече от 20 години (с малки прекъсвания до 2012 година включително) в Абритус са направени нови археологически открития с голяма научна стойност, допълващи знанията на археолозите за градоустройството, бита и религията на населението, живяло на територията на Абритус през размирните времена на три столетия (IV - VI в.), но и не по-малко драматични събития от средата на Х до 30-те години на ХІ век.
Археологът и ръководител на археологическите проучвания в Абритус Галена Радославова сподели, че има идея през 2017 година да подреди голяма изложба в Интерактивния музей в Разград. Експозицията ще бъде във връзка със 130-годишнината от началото на първите археологически разкопки в Абритус, които започват през 1887 година от акад. Анание Явашов в западната част на Хисарлъшката могила. Изложбата ще представи откритите от екипа й оригинални находки при работата им през годините. Ще бъдат изложени не само находките, намерени при разкопките в Абритус, но и ценни експонати, открити при археологическите проучвания в Топчии, Каменово, Равно, Владимировци и др.
Добави коментар