Закриване на близо 5000 мегавата енергийни мощности, повече от 100 хиляди загубени работни места, от които 33 000 във въгледобива, поскъпване на тока или режим на електричеството очакват българите, ако бъде приета евродирективата за намаляване на вредните емисии. Това стана ясно на кръгла маса „Промените на Референтния документ за най-добри налични техники за Големи горивни инсталации (LSP BREF)”, организирана от КНСБ, съобщиха от синдиката. В дискусията се включиха президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, евродепутатите Георги Пирински, Петър Курумбашев и Владимир Уручев, представители на индустриални федерации от КНСБ, на бизнеса и работодателските организации.
Това са само част от последствията за страната от промяната на европейските изисквания за емисиите на големите горивни инсталации (над 50 мегавата), обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Референтният документ за най-добри налични техники за големите горивни инсталации (LCP BREF), който е част от цялостната реформа на ЕС за търговията с емисии, ограничава количествата серен диоксид, живак и азотни окиси, изхвърляни в атмосферата.
Според експертите, ако изискванията не бъдат променени, това ще доведе до крах на въгледобивния отрасъл, тъй като основните потребители на въглищата ще прекратят дейността си. Топлоцентралите, които не могат да изпълнят завишените еконорми, ще бъдат закрити. Това обрича съществуването на енергийния комплекс „Марица-изток”. В момента в Брюксел тече дискусия за подготвяните промени, а плановете ще бъдат гласувани от Комитета по околна среда към Европейската комисия (ЕК) на 28 април 2017 г. На базата на дискусиите ще бъдат изготвени норми, които ще влязат в сила четири години след като бъдат одобрени от Европейската комисия, обясни Силвия Рангелова, експерт от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). По думите й, въпреки негативния вот на нашата страна, текстът, предложен от малтийското председателство за промяна на евродирективата за търговия с емисии, е приет.
Сред обсъжданите лимити например е ниво на сероочистване от 99% за нови мощности, което не може да бъде постигнато при производството с българските въглища. За старите мощности сероочистките обаче няма да бъдат променени. На срещата стана ясно, че новите блокове на ТЕЦ „Марица-изток 2“ успяват да очистят до 96% от серния диоксид, а по-старите блокове - до 94%. Пламен Николов от централата заяви, че инвестициите за покриване на екологичните норми през последните години са били на стойност 500 млн. лева. Той изчисли, че за новите норми ще са необходими поне още 400-500 млн. лева, което ще се отрази и върху цената на тока. В хода на дискусията стана ясно, че срещу страната ни се води процедура за високите нива на замърсяване на въздуха, особено в Гълъбово, и за да не бъдат плащани големи санкции, ще трябва има намаляване на мощности.
Промените в регламента ще засегнат площадки с близо 45% принос за генерацията в енергетиката, отчете зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков. Според него това поставя под въпрос енергийната сигурност на страната.
Министерството на икономиката също е против референтния документ, посочи и зам.-министърът Лъчезар Борисов. По думите му прекият ефект от ограниченията ще коства 50 хиляди работни места, а общото число на засегнатите от свързаните индустрии ще достигне 100 000 души.
На 28 февруари Съветът на министрите на околната среда е подкрепил и промените на схемата за търговия с вредните емисии. За промяната са гласували 19 държави и така е изпълнено изискването при липсата на единодушие за прието да се счита решение, одобрено от 55% държави от Европейския съюз, които представляват 65% от населението в общността. България е част от коалицията от 9 държави, които са били против промяната.
В края на срещата участниците поискаха от екоминистерството в най-кратки срокове да изготви обща позиция на България пред Брюксел, за да се спаси българската енергетика.
Добави коментар