Напоследък в публичното пространство се изговори много за финансовото състояние на БНТ. Чуха се крайни мнения, различия в сметките, а за нормалния гражданин заключението е, че основен виновник за дефицита са външните продукции и спортните права.
Дори членовете на СЕМ заявиха, че са объркани и не могат да си изяснят ситуацията. Какво обаче не разбраха част от членовете на регулатора? Ето каква е реалната картина в БНТ.
Как се образува бюджетът на БНТ?
Субсидията на държавната медия се дава на база т.нар. норматив за час програма, който се умножава по четири 24-часови канала - БНТ1, БНТ2, БНТ3 и БНТ4. Към това се добавят капиталовите разходи (ремонти и закупуване на нова техника). По този начин се формира цялостното държавно финансиране на медията. За последните седем години, финансирането за един час програма е намаляло с над 17%:
В същото време, само за последната година и половина в България, освен инфлацията, се отбелязва покачване на минималната работна заплата, разходите за осигуровки, цената на тока, и разходите на телевизията за авторски права. И до ден днешен националните медии са най-големите платци на Музикаутор, ПРОФОН и другите подобни организации.
От 2013-а година БНТ е задължена да плаща и няколко милиона лева за цифрово разпространение. Въпреки това субсидията за каналите не е индексирана със съответната сума.
Дефицит или текущи задължения - каква е разликата?
При обсъждането на финансовото състояние на БНТ трябва да се прави разлика между дефицит и текущи задължения.
Дефицит се наблюдава тогава, когато разходите за определен период надвишават приходите. Текущите задължения, от друга страна, са тези, които съответното предприятие или институция не е успяло да погаси в рамките на отчетния период, но които са възникнали в същия този отчетен период. Всяко едно дружество винаги има текущи задължения, като това е част от процеса по управление на оборотния капитал. Да не говорим, че разходите се осчетоводяват за периода, за който реално са възникнали, а много често се фактурират след завършване на периода. Пример за това са сметките за ток, телефон, вода и други.
При старта на управлението на Константин Каменаров БНТ официално е с дефицит от 7 млн. лева, което е и максималният размер по Закона за публичните финанси.
Предишният генерален директор Вяра Анкова подписва през април 2017 договор за разсрочване на стари задължения към НУРТС на обща стойност от 7,9 млн. лева. Според подписните договори, първите плащания от страна на БНТ възникват през месец февруари 2018 г. Задълженията към НУРТС са разсрочени за три години на равни месечни вноски.
Ръководство на Анкова завещава на ръководството на Каменаров разсрочени плащания от 3.9 млн. лева по договори за права за излъчване на световни квалификации и Световното първенство по футбол в Русия. Каменаров трябва да плати и подписани от Анкова допълнителни 500,000 лева за доставка на товарни автомобили и сателитна антена по договор с EBU.
Така Константин Каменаров реално наследява дългове не от 7 милиона, а от над 20 милиона лева.
Какво точно се случва по времето на управлението на Каменаров все още не е ясно, тъй като новият генерален директор Емил Кошлуков отказва за публикува Годишния финансов отчет на медията, както и доклада на Сметна палата.
Въпрос за първа сигурна сума
Анализ на инвестициите във външни продукции от типа на „Стани богат“ показва, че предаването успява да задържи среден пазарен дял от около 15% или казано по друг начин – вечерното излъчване на играта се е гледало средно от около 400 000 души, а обедното от около 100 000.
В общи линии, БНТ не е имала такъв рейтинг след „Под прикритие“. Цената на минута време на играта с Михаил Билалов обаче е по-ниска от сериала с негово участие.
И тук влизаме в Параграф 22, по няколко причини – БНТ е обществена медия, чиито функции са залегнали в Закона за радио и телевизия. Като такава, тя не гони рейтинг на първо място, но пък от последните месеци става ясно, че гони финансова стабилност.
Ако държавната субсидия на БНТ не е променяна в последните няколко години и няма индикации това да се случи скоро, това означава, че трябва да се търсят варианти за ръст на собствените приходи от реклама. А всеки знае, че рекламата следва рейтингите – колкото по-висок рейтниг има една телевизия или предаване, толкова повече шансове за привличане на рекламодатели има.
Ако говорим за конкретни предавания, „Стани богат“ е безспорен лидер в привличането на рекламни приходи за БНТ. От началото на годината предаването е привлякло 17% от рекламните инвестиции в медията. Сумата, която БНТ1 привлича за периода януари - април 2019, е 2 270 000 лв., което е 37% ръст спрямо същия период на 2018. Зад увеличените рекламни инвестиции стоят и 1.2 пъти повече рекламни спотове, както и 15% ръст в цената на едно излъчване.
Както знаем, праймтаймът е най-скъпият и най-търсен часови пояс за реклама. Традиционно в този период основните програми, които привличат аудиторията, са спортни (турнирите на UEFA и FIFA), отразяването на национални празници и значими събития, както и "Стани богат". Може би точно затова предишното ръководство е акцентирало върху спортните права.
Тук е важно да се отбележи и че сумите за тях са разсрочени за следващите пет години и включват и правата за Европейското и Световното първенство по футбол, две Олимпиади и т.н. Запознати твърдят, че няма как дадена медия да участва в търгове за права за една година. Големите корпорации, които управляват спортните пакети, търгуват на тригодишни цикли.
Около последната, Олимпиадата в Пьонгчанг, стана ясно и че БНТ е успяла да свали около три пъти цената на правата от първоначално поисканата сума.
Ръководството на Константин Каменаров е постигнало договореност и с bTV Media Group за споделяне на правата за Лига Европа. Затова мачовете от турнира се излъчват по двете телевизии, а цената е драстично намалена.
Скъпи ли са външните продукции в БНТ?
Всеки икономист, финансист или човек с елементарна логика знае, че хвърлянето в пространството на някакви стойности на стоки или услуги, без те да бъдат вкарани в контекст и необходимия анализ, е изключително непрофесионално и говори за липса на базисни познания.
В случая с БНТ и производството на телевизионни предавания стойността на продукта следва да се определя на база излъчвани часове или минути.
В говоренето по темата често се пропуска нещо много важно – за производството на единица телевизионен продукт трябва да се вземат предвид както заплащането на хората, работили по продукцията, така и стойността на материалните активи, използвани за същата тази продукция (техника, наем на студиа, декори и други). Административните разходи също следва да се разпределят между продукциите.
Анализ на разходите за едно предаване (преки и косвени такива) в БНТ показва, че себестойността на първо излъчване на едно вътрешно предаване в обществената медиа (БНТ е излъчила общо около 237,000 минути собствена продукция) е около 8 000 лева или 217 лева на минута продукция.
Стойността на първо излъчване на едно спортно предаване е около 10,000 лева или 107 лева на минута, докато себестойността на една минута външна продукция (външни предавания плюс чужди програми – общо около 100,000 минути през 2018 г.) е около 4 500 лева или 141 лева на минута. Излиза, че ако БНТ беше частна компания и се управляваше като такава, щеше да й се наложи да мине или единствено на външно производство на програми и предавания, тъй като това ще доведе до намаляване на разходите с над 53% или на значително съкращаване на разходите за вътрешни такива.
Така, че за Емил Кошлуков не остава нищо друго, освен да продължи политиката на управление на предишния генерален директор; да продуцира и привлича повече предавания с висок рейтинг и съответно повече приходи от реклама или да издейства увеличаване на субсидията на БНТ.
Разбира се, вариант е да се амортизира сериозно съдържанието на каналите и новата продукция (независимо каква) да се намали до минимум. Това обаче ще доведе до програмен фалит националния оператор. С други думи - няма как БНТ да се бори с Нетфликс или Амазон (каквато заявка даде Кошлуков пред СЕМ), ако с лека ръка се откаже от златните кокошки в програмата си.
На практика без атрактивни продукци и спортни права БНТ е абсолютно обречена. Вероятно затова и Бетина Жотева препоръча на новоизбрания директор да не се отказва от БНТ 3 като спортен канал.
Добави коментар